— Сигурна съм, че това ще ми е твърде скъпо.
— Глупости — отвърна той и снижи глас заговорнически. — Колкото по-голямо е парчето, толкова по-малко взимам на килограм. Също като търговия на едро. Плащаш повече, защото количеството е по-голямо, но в действителност ти струва по-малко…
Докато майка ѝ и месарят бяха заети да се пазарят, Фиона огледа улицата за Джо. Забеляза го на пет сергии разстояние да рекламира стоката си. Макар вечерта да не беше топла, яката му беше отворена, ръкавите му бяха навити и лицето му пламтеше. По настояване на Джо през последната една година господин Бристоу го беше оставил повече да се пазари, вместо да го държи като помощник зад щанда. И беше постъпил много мъдро, защото той притежаваше вродена дарба. Всяка седмица съумяваше да уговори продажбата на стотици килограми продукция — повече, отколкото всеки служител в някой луксозен магазин в Западен Лондон успяваше да изтъргува за месец. И го правеше без известно име, красиво аранжирана витрина, афиши или реклами зад гърба си. Постигаше го единствено чрез голия си талант.
Фиона почувства трепетно вълнение, докато го наблюдаваше как се труди, привличайки от тълпата клиент след клиент. Попада в полезрението на жена. Грабва вниманието ѝ. През цялото време се смее, не спира да хвали стоката си, поддържа интереса. Никой не умее тази игра като Джо. Знаеше как да омайва и флиртува с по-общителните и как да прозвучи сериозно пред по-подозрителните, умееше да се престори на обиден, ако някоя жена сбърчеше нос на предложеното от него, и я предизвикваше да намери по-хубава връзка моркови или по-качествен лук някъде в Лондон. Умееше да разреже портокал и да изцеди сока му на паветата като същински шоумен. Фиона забеляза, че това привлече вниманието на минувачи, намиращи се на около три метра разстояние. Той разтвори парче вестник и пъхна вътре…
— Не два, не три, а четири големи и прекрасни портокала, всичките за два пенса!
Загърна ги и подаде пакета с апломб.
Разбира се, красивите му небесносини очи и усмивката му също никак не вредяха на търговията, помисли си Фиона. Нито гъстата и къдрава тъмноруса коса, която беше прибрана в опашка и се спускаше по гърба му изпод шапката. Изпълни я топлина, която накара лицето ѝ да поруменее. Знаеше, че трябва да пази мислите си неопетнени, както я бяха учили монахините, но ѝ ставаше все по-трудно да го прави. От отворената яка и под червения шал, който носеше, се виждаше триъгълник гола плът. Представи си как го докосва там, как притиска устни. Кожата му би била толкова топла, а и ухаеше така прекрасно. Тя обожаваше мириса му — на пресните плодове и зеленчуци, с които се занимаваше по цял ден. На коня си. На изпълнения с дим и дъх на река въздух на Източен Лондон.
Веднъж я беше докосвал под блузата. В мрака зад пивоварната „Влак Ийгъл”. Беше целунал устните, шията ѝ и намиращата се там малка ямка, преди да разкопчее блузата ѝ и да плъзне ръка отдолу. Усещането ѝ беше като на пълно разтапяне от горещината на допира му и на собствения си копнеж. Беше се отдръпнала не от срам или свян, а от страх, че иска нещо повече и не знае докъде би я отвело това желание. Беше наясно, че съществуват неща, които мъжете и жените вършат помежду си, ала те бяха непозволени преди брака.
Никой никога не ѝ беше говорил по този въпрос, малкото знания, които имаше, беше получила от улицата. Беше чувала как съседските мъже обсъждат съвкупляването между кучетата си, беше ставала свидетел на разни мръсни шеги и заедно с приятелки бяха подслушвали разговорите на по-големите си сестри и майките си. Някои говореха за времето, прекарано в леглото с мъжа си с многострадалния вид на мъченици, други се кикотеха и казваха, че все не им стига.
Изведнъж Джо я забеляза и ѝ се усмихна. Тя се изчерви още повече, сигурна, че му е ясно за какво си мисли.
— Хайде, Фий — извика я майка ѝ. — Имам да купувам зеленчуци.
Кейт се запъти към сергията на Бристоу и Фиона я последва.
— Здравей, миличка — чу майката на Джо да поздравява нейната.
Роуз Бристоу и Кейт Финеган бяха израснали заедно на мрачната задънена Тили Стрийт в Уайтчапъл, а сега живееха през врата разстояние на Монтагю Стрийт. От разказите на майка си Фиона знаеше, че са били неразделни като момичета, вечно кикотещи се и шепнещи нещо в ухото на другата и дори сега, вече омъжени жени, лесно се поддаваха на старите навици.
— Помислих, че те е пипнал убиецът — обърна се Роуз към Кейт.
Тя беше дребна закръглена жена със същата лъчезарна усмивка и същите сини очи като сина си. — Явно тази седмица е решил да работи извънредно. Здравей, Фиона!