На разходка — друг път, помисли си Фиона намусено. Така изкипрена?
Всички погледи бяха приковани в Мили, в това число и този на Джо. Тя изглеждаше ослепително в тревистозелената си пола и подхождащ ѝ жакет, допълнени от бяла памучна блуза и сив плетен шал на раменете. Никоя жена в Уайтчапъл не притежаваше подобен тоалет, а още по-малко някоя би се появила в него на пазара. Златистите ѝ къдрици бяха прибрани под шапка в същия цвят. Перлените обици допълваха отлично дантелата на деколтето ѝ и ръкавиците в цвят на слонова кост, обгръщащи нежните ѝ ръце.
Докато я оглеждаше, Фиона се почувства засрамена заради невзрачната си вълнена пола, бяла памучна блуза и сив шал. Но веднага потисна това чувство; нямаше да допусне такава като Мили да я кара да се смята за по-долнокачествена.
— Успя ли да открие нови клиенти? — попита Джо, докато очите му, както и тези на дузина други мъже обхождаха лицето и гърдите на Мили.
— Няколко. Но не търси само клиенти. Харесва му да идва на пазара да издирва нови таланти. Винаги търси хора с обещаващо бъдеще. Сигурна съм, че ще се впечатли от теб — заяви тя и положи длан върху ръката му.
Фиона се изпълни с гневна ревност. Добрите отношения да вървят по дяволите; Мили Питърсън току-що прекрачи границата.
— Да не си болна, Мили?
— Болна ли? — попита Мили, като ѝ хвърли презрителен поглед. — Не, съвсем добре съм.
— Наистина ли? Изглеждаш, сякаш ще паднеш, като се облягаш така на Джо. Джо, защо не ѝ подадеш някой сандък да седне?
— Не е нужно, благодаря — тросна се Мили и дръпна ръка от него.
— Щом казваш. Не бих искала да припаднеш. Може би жакетът ти е прекалено стегнат.
— Ти, малка краво! — кресна Мили, а лицето ѝ почервеня.
— По-добре крава, отколкото кучка.
— Дами, това поведение не е подходящо. Не можем да допуснем скандал на пазара, нали така? — опита се да разведри обстановката Джо, докато те двете се наблюдаваха една друга като наежени котки, готови да атакуват.
— Не, не можем — навири нос Мили. — Такова поведение е долно. Подхожда само на гамени.
— Внимавай кого наричаш гамен. Произлизаш от същото място като нас — отвърна Фиона с тих, но твърд тон. — Ти може да си го забравила, но никой друг не е.
Предвкусваща поражение, Мили реши да промени тактиката си.
— По-добре да вървя. Ясно е, че не съм желана тук.
— О, Мили — намеси се сконфузено Джо. — Фиона не мислеше това, което каза.
— Напротив, мислех го.
— Всичко е наред — отговори печално Мили и погледна Джо с огромните си лешникови очи. — И без друго трябва да намеря баща си. Ще се видим пак. Надявам се, в по-добра компания. До скоро.
— До скоро, Мили — каза Джо. — Поздрави баща си.
Когато Мили се отдалечи достатъчно, Джо насочи вниманието си към Фиона.
— Налагаше ли се да постъпваш така? Трябваше ли да обиждаш дъщерята на Томи Питърсън?
— Изпроси си го. Въобразява си, че може да те купи с парите на баща си. Като че си чувал с портокали.
— Това е нелепо и ти го знаеш.
Фиона подритна малко пръст с върха на обувката си.
— Трябва да внимаваш с тази своя избухливост. Така ли ще се държиш, като отворим нашия магазин? Ще оставяш разни глупости да надделяват над добрите бизнес отношения?
Думите на Джо нараниха Фиона. Той беше прав. Беше се държала глупаво.
— Джо, ще ми помогнеш ли? — викна господин Бристоу.
— Веднага, татко! — отвърна Джо. — Трябва да вървя, Фий. Пробвай да довършиш пазаруването без повече неприятности, става ли? И недей да бъдеш така ревнива.
— Кой е ревнив? Не съм ревнива, просто… тя е нетърпима, това е всичко.
— Ревнуваш, а няма причина за такова нещо — заяви той и се върна до сергията си.
— Не е вярно! — извика Фиона и тропна с крак. Наблюдаваше как Джо застава пред количката. — Да ревнувам — повтори намусено. — Защо да ревнувам? Тя има само хубави дрехи и бижута, големи гърди, красиво лице и всички пари на света.
Защо изобщо Джо би харесвал нея, след като тя можеше да му предложи толкова по-малко от Мили? Мили с нейния високопоставен и важен баща и парите им можеха да му предоставят магазин без никакъв проблем. Дори десет магазина. Сигурно щеше да се откаже от всичко всеки момент — от плановете им, от магазина, от всичко, — за да се събере с Мили. Особено сега, след като се беше държала толкова зле и го беше вбесила. Ами нека го стори. Тя нямаше да допусне да бъде захвърлена, сякаш е чувал с гнили картофи. Щеше да му каже, че харесва повече Джими Ший, сина на кръчмаря. Очите ѝ се напълниха със сълзи. Точно се канеха да бликнат, когато майка ѝ се появи, иззад гърба ѝ.