— Нищо друго не би накарало това място да изглежда така печално, както слънцето. Все едно да сложиш руж на дърта курва. Това само ще влоши нещата.
Щеше му се да можеше да ѝ предложи нещо по-добро. Би желал да я заведе на някое стилно място като онези пъбове с червени кадифени тапети и гравирани стъкла. Но разполагаше с много малко пари и всичко, което можеше да предложи за забавление, беше разходка по търговската улица, та да позяпат витрините и евентуално да си купят пакет пържени картофи или ядки за едно пени.
Беше я наблюдавал, докато разглеждаше витрината на бижутерския магазин и забеляза стегнатата ѝ челюст. Знаеше, че още се тормози заради случилото се с Бъртън и уволнените момичета. Беше се отбил да я изведе веднага след вечеря и тя му разказа всичко, докато вървяха.
— Нали не си се надявала, че наистина ще успееш? — попита я той.
Тя го погледна печално.
— Там е работата, Джо, надявах се.
Джо се усмихна и поклати глава.
— Моето момиче има огромен кураж.
Фиона се засмя и това го зарадва. По-рано беше плакала заради колежките си с горчиви сълзи на гняв и тъга. Не можеше да понесе да я вижда как плаче. Това го караше да се чувства безполезен и отчаян. Прегърна я, придърпа я към себе си и я целуна по главата.
— Дванайсет и шест — прошепна, докато подновяваха разходката си. — Проклетият Уилям Бъртън.
— Дванайсет и шест? — повтори развълнувано тя.
— Да. Добавих малко. Търговията вървеше добре тази седмица.
— Как са нещата с баща ти?
Джо вдигна рамене. Нямаше желание да говори на тази тема, но тя настоя и най-накрая той ѝ призна, че бяха имали голяма разправия по-рано същия ден.
— Отново? За какво беше този път?
— За покупката на втора сергия на колела. Аз го искам, а той не.
— Защо не?
— Той си е такъв, Фий — започна ядосано Джо. — Нещата вървят с една сергия, но с две биха били много по-добре. Бизнесът е налице. Миналата събота, ти видя със собствените си очи, едва смогвахме да обслужим купувачите. В крайна сметка ни свърши стоката, свърши се, Фий, при хора там, желаещи да купуват. Можехме да разпродадем още толкова ябълки, смокини, картофи, броколи, но не можеш да продаваш от празна сергия. От два месеца повтарям на татко да купи още една количка и да раздели стоката на две — плодовете на едната, зеленчуците на другата. Но той не ще и да чуе.
— Защо не? Звучи много разумно.
— Твърди, че нещата го устройват каквито са. Изкарваме си препитанието и не е нужно да предприемаме нещо рисковано. Все повтаря: „Не си играй с успеха”. Боже, толкова бавно действа. Не успява да погледне на картината цялостно. Не искам просто да си изкарвам препитанието. Искам да имам печалба и да развивам бизнеса.
— Остави баща си, Джо — отговори Фиона. — Още година или две и вече няма да те спира. Ще действаме сами и ще преуспяваме със собствения си магазин. Засега просто трябва да се примириш. Няма какво друго да сториш.
— Права си — съгласи се навъсено той. Но се чудеше дали би могъл да се примири. Напрежението се трупаше. Не искаше да занимава Фиона, за един ден ѝ се бяха струпали достатъчно тревоги, но двамата с баща му го бяха докарали почти до бой.
Също така не ѝ каза, че точно след разправията им, след като баща му се втурна да изпие една бира, оставяйки Джо съвсем сам на пазара, се появи Томи Питърсън. Направи комплименти за сергията им, обърна внимание колко енергично търгува Джо и го покани в офиса си в Спитафийлдс на следващия ден. Джо беше сигурен, че Томи ще отвори дума за втора сергия и може би дори щеше да предложи по-добри условия за по-голяма покупка на стока, та да я заредят. Какво щеше да отговори на човека? Че баща му не би позволил? Би изглеждал като пълен глупак.
Джо и Фиона вървяха мълчаливо, а вечерта постепенно ставаше студена. Лятото беше в края си. Скоро щеше да настъпи есента и студеното време и дъждът щяха да ограничат вечерните им разходки. Джо се чудеше как би могъл да изкара повече пари, че да успеят да открият магазина си и да се оженят по-скоро, когато Фиона внезапно каза:
— Да минем по по-кратък път.
— Какво?
Тя му се усмихваше закачливо.
— По-кратък път. Ето там — посочи към тясна пътека между кръчмата и склада за продажба на въглища. — Убедена съм, че води до Монтагю Стрийт.