Кейт Финеган погледна към огромната купчина пране пред себе си и изпъшка. Чаршафи, покривки, салфетки за хранене, блузи, пухкави нощници, долни ризи, фусти — трябваше да ги опакова с умението на хамалин, за да успее да ги побере в кошницата си. И каква мъка само щеше да бъде дългият път до дома, докато я крепи на рамото си.
— Лили, кажи на господарката си, че този път ще ѝ струва двойно за пакет — извика тя от килера на госпожа Бранстън.
Лили, прислужницата на госпожа Бранстън, върлинеста, червенокоса ирландка, подаде глава вътре.
— Разбира се, че ще ѝ предам, госпожо Финеган, но успех с получаването им. Знаете я каква е. Стисната е като патешко дупе. Искате ли чаша чай, преди да си тръгнете?
— Звучи чудесно, но не искам да те вкарвам в неприятности.
— О, няма такава опасност — заяви бодро Лили. — Госпожата отиде да пазарува на Оксфорд Стрийт. Ще отсъства с часове.
— Тогава сложи чайника на печката, момиче.
Когато приключи с опаковането, Кейт седна до кухненската маса. Лили запари чая и го поднесе заедно с чиния бисквити. Пресушиха го до дъно, докато бърбореха — Кейт за децата, а Лили за младия си приятел Мат, който работеше на доковете в Съри.
— Често ли го виждаш? — попита Кейт. — След като си тук по цял ден, а той е от другата страна на реката.
— О, да, госпожо Финеган. Напоследък е като моя сянка. Изпраща ме до тук сутрин на път към доковете и вечер пак е тук. И, да ви кажа право, много съм доволна. Вече не обичам да съм навън по тъмно.
— Не те виня. Човек ще помисли, че онези жени трябва да са твърде уплашени да ходят по улиците, нали? Но Пади казва, че продължава да ги вижда вечер.
— Нямат кой знае какъв избор. Ако излязат от играта, ще стоят гладни.
— В неделя отец Дийгън говори за убийствата — отбеляза Кейт. — Как цената на греха е смърт и други подобни неща. Не е редно да съм против него, като се има предвид, че той е божи човек, но ми е жал за онези жени. Наистина ми е жал. Понякога ги виждам, крещят и ругаят, пияни и раздърпани. Не мисля, че някоя от тях е избрала такъв начин на живот. Вероятно алкохолът и трудните времена ги докарват до там.
— Трябва да чуете мнението на госпожа Бранстън по този въпрос — заяви гневно Лили. — Нарича бедните убити жени прислужници на Сатаната. Смята, че са си получили заслуженото, защото са били уличници. Лесно ѝ е на нея в хубавата ѝ топла къща, като не си знае парите. — Лили замълча, за да отпие от чая си и да се поуспокои. — Е, няма смисъл да се ядосвам на госпожата. Както обичаше да казва баба ми, моралът е за онези, които могат да си го позволят. А и, честно казано, госпожо Финеган, не от убийствата се тревожа, а от случващото се на доковете.
— Аз ли не знам?
— Постъпват правилно. Знам, че е така. Но ако вдигнат стачка, само Бог знае кога ще успеем да се оженим с Мат — обясни притеснено Лили. — Като нищо ще мине още година.
Кейт я потупа по ръката.
— Няма да е толкова дълго, мила, не се тревожи. И дори да отнеме малко повече време, отколкото си предполагала, твоят Мат е добро момче. Струва си чакането.
Докато успокояваше Лили, Кейт звучеше по-малко притеснена от евентуална стачка, отколкото се чувстваше. Пади вярваше, че такава ще има със сигурност и било единствено въпрос на време. Предишния ден беше седнала с молив и хартия и се беше опитала да направи сметка колко ще изкарат, ако той напусне доковете.
Най-много седмица.
Той обикновено печелеше около двайсет и шест шилинга на седмица за шейсет и няколко часа разтоварване и товарене. Малко повече, ако се случеше на пристанището да има повече работа. Като добавка често изкарваше по три шилинга, поемайки нощни смени като пазач или да тарира чай — празнене на сандъците и струпване на листата на купчини — за сортиращите, което правеше общо двайсет и девет шилинга. Задържаше два за бира, тютюн и вестници и един за профсъюза, а останалото даваше на Кейт, чиято задача беше да го разпредели така, че да стигне за възможно най-дълго време.
Кейт добавяше към надниците на мъжа си, като взимаше чуждо пране, което ѝ осигуряваше четири шилинга на седмица, след като платеше за сапун и кола, а също и като даваше стая под наем и храна на Роди, за което той плащаше пет шилинга седмично. Получаваше и надниците на Чарли от около единайсет шилинга и тези на Фиона от седем, като се извадеше онова, което си задържаха — Чарли за бира и някое развлечение, а Фиона за магазина си, или общо още петнайсет. Като теглеше чертата, разполагаше с две лири и десет шилинга плюс-минус един шилинг.
Седмичните им разходи включваха осемнайсет шилинга за наем. Къщата беше много скъпа — много семейства наемаха само един етаж за осем до десет шилинга — но беше топла и суха, нямаше буболечки и Кейт беше убедена, че да се тъпчат натясно, само привидно икономисваше пари, защото каквото спестяха от наем, биха губили от такси за лекари и пропуснати работни дни.