— Ето — каза и подаде смачкан плик и лист хартия.
Джо ги приглади на масата, та и Роди да има възможност да прочете. На гърба на плика фигурираше адресът на офиса му. Беше изписан на машина. Бележката също беше напечатана и в нея се казваше, че пратка чай била пристигнала по-рано от очакваното на Ориент Уорф, където обикновено държал чая си, и нямало място да бъде складирана. Питаше дали би могъл да я остави в Оливърс Уорф и молеше да се срещнат там в шест. Имаше извинение, че се наложило бележката да бъде напечатана, защото бил притиснат от времето и я продиктувал на друг. По времето, когато погледът на Джо достигна до собственото му име, изписано на машина, страхът му вече беше прераснал в истински ужас.
— Боже, Роди… Бъртън е — промълви.
— Той е в Оливърс Уорф…
— … и тя е на път да се срещне с него.
Двамата изскочиха навън и в един глас изкрещяха към кочияша на Джо.
Андрю Тейлър въздъхна, а после заяви бавно:
— Сержант О’Меара поръча да не ви пускам никъде сама. Трябва да съм до вас във всеки миг.
— Андрю, просто ще вляза в складовете — отговори Фиона. — Господин Бристоу вече е вътре. А също и управителят.
— Госпожо Соумс, не можете ли да изчакате една минута да вържа конете?
— Не ставай глупав! Виж, вратата е на три метра разстояние. Ето я, Андрю. Широко отворена е! Вържи конете и ме последвай — настоя Фиона.
Андрю беше също така невъзможен като Роди. Знаеше, че е тук да се срещне с Джо. Стоеше до нея, когато каза на госпожа Мъртън, че тръгва към Оливърс Уорф. Всичко това започваше да ѝ идва в повече. Бъртън го нямаше. Шиън беше мъртъв. Доналдсън свали охраната от дома ѝ, но Роди настояваше Андрю да я придружава навсякъде. Ако желаеше да изпие чаша чай следобед, той отиваше с нея във „Фортнъм и Мейсънс”. Ако решеше да си купи нова рокля или красиво бельо, двамата се запътваха към „Харъдс”. Като че Уилям Бъртън би изскочил изпод масата или от купчината кюлоти.
Завъртя раздразнено красивия пръстен около пръста си, докато влизаше в Оливърс Уорф, но намусената гримаса бързо напусна лицето ѝ. Беше щастлива, твърде щастлива в последно време, че да бъде ядосана за нещо твърде дълго. Понякога като се замислеше за последните няколко седмици, за случилото се през тях — всичко беше напълно невероятно, — чувстваше се така объркана, че се мъчеше да спре да го обмисля. Вместо това просто се наслаждаваше. На любовта на Джо и собствената си новооткрита способност да е щастлива.
Погледна към пръстена си. Макар да се беше пошегувала с отношенията им вечерта, когато ѝ го даде, оказа се, че наистина е годежен пръстен. Двамата с Джо щяха да се женят след две седмици. И всеки път, щом си помислеше как беше уредено всичко, не можеше да не се засмее.
Преди седмица отидоха да посетят родителите му. Фиона нямаше търпение да ги види отново и не беше на себе си, докато пътуваха. Щом вратата на Монтагю Стрийт номер четири се отвори и Роуз изскочи отвътре, двете жени избухнаха в сълзи. Роуз миришеше така прекрасно, все на неща, извикващи спомени от детството на Фиона — лавандулов сапун, отрязан от огромен калъп в магазина на ъгъла, печени картофи, печени ябълки с канела, силен чай. Прегръдката ѝ, така силна и същевременно нежна, беше същата като тази на майка ѝ. Когато най-накрая намериха сили да се откъснат една от друга, Роуз я поведе навътре, за да се види с Питър и останалите членове на семейството, а Джо ги последва. Видя се също с дядото на Джо. С Джими и жена му Мег, която очакваше първото им дете, с Елън, мъжа ѝ Том и трите им деца; и накрая с Кати, която стоеше, забила сконфузено поглед в пода.
— Съжалявам за картичката — каза смутено, когато най-накрая погледна Фиона. — Приятелки?
— Приятелки — съгласи се Фиона и протегна ръка. Кати я пое в своята.
— Боже, какъв красив пръстен. Никога не съм виждала подобно нещо! — възхити се на скарабея на Фиона.
— Не е ли прекрасен? Джо ми го даде — обясни Фиона, без да се замисли.
— Така ли? Сгодени ли сте? — попита Кати.
Фиона не знаеше какво да отговори. Само се бяха шегували на тази тема. Настъпи неловко мълчание, а после Елън просъска:
— Боже, Кати. Що за въпрос?
— Защо? Дал ѝ е пръстен, нали така? Тича по нея от цяла вечност. Разбира се, че ще иска да се оженят.
— Мили боже! — въздъхна Питър и вдигна поглед към тавана.
— Кати, ти си най-грубото и невъзпитано момиче… — захвана Роуз. После млъкна и се обърна към Фиона. Изражението ѝ омекна. — Сгодени ли сте, мила?