Обясни му плана си.
— Можеш ли да ми намериш дъски или пръчки? — попита той. — Да направя шина на крака си.
Фиона затича към Ориент Уорф и отчаяно задири парчета дърво. Откри къс от сандък за чай и остатък от дънер. Те трябваше да свършат работа. Изтича обратно при Джо и коленичи до него. Докато късаше лента плат от полата си, за да вържат шината, Джо отметна рязко глава, а очите му се разшириха.
— Фиона, пази се! — кресна и я избута настрана.
Падна странично и почувства как нещо изсвистя покрай лицето ѝ.
— Бягай, Фиона, бягай! Махай се оттук! — изкрещя Джо.
Тя се изправи нестабилно, почувства режеща болка в рамото, обърна се и видя Уилям Бъртън. Окървавен, изпотрошен и с нож в ръка той се хвърли към нея. Фиона изпищя и отскочи. Усети горещата кръв по гърба си. Той продължаваше да настъпва и я принуждаваше да приближава все повече към Старите стълби, надалеч от Ориент Уорф, надалеч от реката и от всякаква надежда за спасение.
— Да не си я пипнал, Бъртън! — кресна Джо, докато се мъчеше да се надигне и да се добере до нея.
Ухилен, Бъртън отново замахна към нея, тласкайки я все по-далече от Джо.
— Помощ! Помогнете! — нададе вик Фиона.
— Издирвах те по толкова много улици и паркове, из къщи и стаи. Имаше толкова много подобни на теб. Все уличници, каквато си ти — заговори той.
Тя продължаваше да отстъпва назад, докато не се блъсна в стената на входа към Уопинг. Нямаше накъде повече. Свърши, всичко свърши. Щеше да я убие. Обърна се и отчаяно се помъчи да се изкатери нагоре по стената, а после се наведе, загреба шепа камъни и кал и ги запрати напосоки към него.
— Убиец! — изплака сподавено.
Бъртън продължаваше да приближава, като редеше неразбираемата си реч.
— Поли, Черната Ани, Дългата Лиз. Катрин с малкото червено цветенце. Мари, която ми попя, преди гърлото ѝ да бъде прерязано. Красивата Франсес. И онази, която реши да се меси, червенокосата…
Тези имена ѝ бяха познати. Бяха все проститутки. С изключение на една. Онази, която е решила да се меси. Червенокосата. Фиона падна на колене в калта вече отвъд страха. Отвъд ужаса. Той беше само на пет или шест метра. У нея се загнезди смразяваща кръвта убеденост.
— Ти ли си Джак? — произнесе дрезгаво.
Очите ѝ намериха неговите. По-тъмни от кръв, бликнала от сърцето. Искрящи и черни очи на луд човек.
— … Ти избяга, но аз те намерих. Ножът ми е остър и готов за действие. Няма да се спасиш, ще изтръгна сърцето ти…
— Ти ли си Джак?
Той вдигна ножа.
— Отговори ми, проклет да си! — кресна.
Във въздуха се разнесе силен пукот. И отново, и отново. Общо шест пъти. Тялото на Бъртън подскачаше и тръпнеше при всеки изстрел. Остана неподвижен за няколко секунди, а после полетя напред и се строполи на земята. Зад него стоеше мъж с пистолет в ръка. Фиона премести поглед от пистолета към Бъртън и кръвта, бълваща от устните му и изтичаща от дупките в тялото му. После започна да пищи, неспособна да спре. Сви се до каменната стена със затворени очи, но почувства нечии ръце под мишниците си, които я дърпаха нагоре.
— Хайде, госпожо Соумс, трябва да вървим — каза мъжът.
Оливър Уорф вече се беше превърнал в истински ад.
— Не! — викна тя и отскочи назад, не на себе си от страх и болка.
Един скрипец се освободи от стойките си с невъобразим трясък.
Сгромоляса се върху дока и разпръсна парчета дърво във всички посоки. Мъжът дръпна Фиона, за да я изправи на крака и я тласна към водата.
— Джо! — писна тя и се хвърли към пилоните. — Пуснете ме! Пуснете ме!
Мъжът я стисна здраво.
— Той е добре, госпожо Соумс. Прибрахме го. На лодката е. Хайде, драга.
Трепереща и в пълен шок, Фиона вдигна поглед към лицето му. Беше млад и мускулест и имаше белег напряко на брадичката.