— Познавам те — заяви. — Ти си Том. Том Смит. От гробището.
Том Смит се усмихна.
— Как се озова тук? Роди ли те прати? Чичо ми Роди?
Том се засмя.
— Не точно. Сид Малоун ни прати. Издирваше те. И добре че го направи.
Сид Малоун. Човекът, който се опита да ѝ се натрапи. Онзи, който уби Шиън Бомбето. Какво искаше от нея? Не желаеше да бъде задържана на лодка с някой като него, но нямаше избор.
Том я отведе до гемията. Беше голям плавателен съд. Мигом надолу към тях се протегнаха ръце и ги изтеглиха от достигащата до кръста вода. Щом се качиха, греблата бяха потопени и ги оттласнаха от Оливърс Уорф. На борда имаше общо петима души — двама близо до нея на кърмата, двама гребяха, а един стоеше на носа с гръб към нея.
— Къде е Джо? Къде е той? — попита, като погледа ѝ преминаваше от едно непознато лице върху друго.
Том посочи зад гърба си. Джо беше проснат на дъното на лодката, завит с одеяло. Очите му бяха затворени. Коленичи до него и ѝ стана ясно, че изпитва силни болки. Пое ръката му и я притисна до бузата си, уплашена от бледността му. После се обърна обратно към Том.
— Благодаря — каза му. — Още не ми е ясно как или защо го направи, но благодаря.
— Не бях аз, госпожо Соумс — отговори Том и кимна към фигурата на носа.
Помогна на Фиона да стигне до там.
— Господин Малоун? — заговори тя към гърба му, като се стараеше гласът ѝ да звучи равно и да не издава страх. Отговор не дойде. — Господине, къде ни водите? На приятеля ми му е нужен лекар.
— За него ще бъдат положени грижи — отговори мъжът.
Изговорът му беше със силен кокни акцент. И познат. Толкова познат.
— Не мисля, че разбирате. Той трябва да отиде в болница. — Докосна ръката му. — Господин Малоун?
Той свали шапката си и се обърна.
Фиона ахна. Краката ѝ омекнаха. Ако Том не беше до нея да я улови, щеше да се строполи на земята.
— Не е възможно — прошепна. — О, боже, не е възможно.
— Здравей, Фиона — прозвуча отново гласът му.
Глас на мъртвец.
На призрак.
Гласът на брат ѝ Чарли.
Глава 84
— Печалбите от „Чаша чай на мига” са феноменални. Зареждаме машината с десет тона чай на ден и пак не смогваме да отговорим на търсенето. Поръчахме нова машина и обещаха да пристигне в Ню Йорк до ноември. Точно навреме за празниците! Мади направи прекрасен проект за кутии като коледни подаръци. Трябва да ги видиш. Донесох скиците.
— О, остави чая, Стюарт. Ти как си? — попита Фиона. — Как са Майкъл и Мери, също Нейт и Мади? Как е Теди? И Питър?
— Добре съм. Всички са добре, Фиона. Най-големият въпрос е как си ти? Никой не може да повярва на всичко случило се. Майкъл ни даваше известна информация, но ние все го обвинявахме, че си измисля. Първо нова фирма, после съпруг… Всички решиха, че си полудяла.
Фиона се засмя. Толкова се радваше, че Стюарт е тук. Беше пристигнал от Ню Йорк същата сутрин. Уреди да го посрещнат на гарата и беше откаран в хотел „Савой”, а преди половин час тя отиде да го посети лично. Планираше да си устроят хубав обяд, но той заяви, че е уморен от седене и настоя да отидат право до Оливърс Уорф и после до Минсинг Лейн. Продавач на чай по душа, той беше по-заинтересуван от бизнес, отколкото от салата с омари.
Сега вървяха рамо до рамо през Уопинг.
— Честно, Фиона — заговори Стюарт, внезапно станал сериозен. — Шегата настрана, но звучи, сякаш наистина едва не си загубила живота си.
— По-скоро го открих.
— Но този човек за малко не те е убил! Тъкмо Уилям Бъртън сред всички хора. Преди време за малко да започна работа при него. Като момче. Преди много години. — Той поклати глава. — Не е за вярване. Казваш, че така и не са открили тялото?
— Не, докато успеят да потушат огъня, вече беше настъпил отливът. Отнесе го.
— А човекът, който го уби?
— И него не намериха — отговори Фиона и погледна встрани.
— Просто е застрелял Уилям Бъртън, спасил ви е и си е продължил по пътя?
— Беше капитан на речно корабче. Тъкмо беше превозил пътници по реката — обясни тихо тя. — Видял огъня, чул ме да крещя и спрял да помогне.
— Нямах представа, че капитаните на речни корабчета носят огнестрелни оръжия.
— Дошло му до гуша да го обират.
— И не ти каза името си?
— Не. Съвсем целенасочено, убедена съм. Уби човек. За да спаси мен и Джо, но все пак уби човек и не желаеше посещения от полицията. Спаси ни живота, Стюарт.
— Като история от приключенски роман е — отговори той и за миг Фиона се почувства, сякаш над главата ѝ е преминал черен облак и е засенчил слънцето.