По време на пътуването им в лодката Чарли ѝ разказа как прочел за нея във вестниците, след като отнела фирмата на Бъртън. Описа ѝ какво е почувствал, когато научил, че Бъртън е убил баща им — шокът, яростта, мъката. Също и колко бил щастлив, че тя е жива и добре. Наредил на хората си да я държат под око и да открият Бъртън. Но те не успели; бил се укрил твърде добре. Едва когато Том и Дик придърпали O’Нийл, след като го проследили до къщата на Фиона и после до Ковънт Гардън, научили, че се спотайва в неизвестно за никого помещение на последния етаж на Оливърс Уорф. Но се оказало твърде късно. Все пак били достатъчно предвидливи да телефонират на Чарли, а той се вдигнал с още няколко от хората си, качили се на лодка и пристигнали, за да установят, че Бъртън е планирал да опожари мястото. Изтичали надолу по Новите стълби и преминали по брега точно навреме, за да попречат на Бъртън да я убие.
Докато Чарли говореше, хората му гребяха на юг по реката. Акостираха при Коул Уорф и влязоха вътре през една странична врата. Фиона беше смаяна да се озове в удобно, добре осветено помещение с маси и столове, храна и вино. Внимателно положиха Джо на един диван и му дадоха опиум за болката. Спешно беше доведен лекар. Кракът му беше наместен и шиниран. Не би получил по-добри грижи от личния лекар на кралицата. Той, името му беше Уолъс, също така почисти раните на Фиона и ги заши. Острието на Бъртън не беше проникнало така дълбоко, както първия път, и тя не беше загубила много кръв.
После, докато Джо почиваше, а Том Смит и другите се хранеха, Чарли отведе Фиона в по-малко и усамотено помещение. Вътре имаше голямо бюро, кресла и два дивана. Отново се прегърнаха, тя се разплака и се вкопчи в брат си, а той галеше косата ѝ и я утешаваше. Отведе я до един от диваните, настани я да седне и ѝ сипа чаша порто.
— Фий, трябва да спреш да плачеш! Моля те! Очите ти са така подути, че почти са се затворили. Тук съм, всичко е наред — каза ѝ той.
Тя кимна, но все пак продължи да плаче. Между шумните ридания успя да избърбори милион въпроси към него.
— Чарли, къде беше? Мислехме, че си умрял. Къде отиде? Извадиха тялото от реката. В джоба беше часовникът на татко. Къде беше през цялото това време? Защо не се помъчи да се свържеш с нас?
Той изгълта съдържанието на чашата си и после с очевидно затруднение ѝ разказа за последните десет години, като започна от нощта на последното убийство на Джак.
Прибирал се към къщи от „Тадж Махал”, където бил отпразнувал победата си. Било късно и тъмно и се изненадал да види струпаната в Адамс Корт тълпа. Пробил си път и видял безжизненото тяло на майка им да лежи на паветата. Кръвта ѝ се просмуквала помежду им. Чул Фиона да пищи, а бебето да плаче. Спомняше си как се опитал да задържи майка си и да попречи да я откарат. И после помнеше как побегнал. Надалече от тази ужасна сцена. Надалече от самия себе си. Продължил да тича, докато краката не го заболели, дробовете му не се подпалили, а сърцето не започнало да го умолява да спре. Дълбоко в мрачното сърце на Източен Лондон. По целия път до Айл ъф Догс. Проврял се през една ограда и се оказал в корабостроителница, където се сврял в останките на стар траулер. Колко дълго е останал там нямаше представа. Може би часове. Или дни. Когато изпълзял обратно навън, премръзнал и умрял от глад, изобщо не знаел кой е и къде се намира. Нещо се случило в главата му — и до този ден нямаше представа какво. Дени Куин му обяснил, че се наричало амнезия.
Бродел из околността, спял където намери и ядял изровеното от боклука. После се върнал обратно на запад, като се движел близо до реката. Малко по малко паметта му се върнала. От време на време му се явявали образи на старата им улица, на семейството и приятелите му. Но после бързо изчезвали. И след това най-накрая всичко се върнало, спомнил си, че има брат и две сестри, че майка им е била убита. Скръбта го погълнала напълно.
Разказа на Фиона как една вечер се върнал в Адам Корт да ги търси, но те се били преместили. Осъзнал, че си няма никого, нито къде да отиде и се върнал обратно на улицата.
— Но защо не се опита да издириш Роди? — попита Фиона. — Той щеше да ти помогне, да ти каже къде сме ние с Шийми.
— Опитах — отговори уклончиво той. — Търсих го в стария му апартамент, но го нямаше там.
Фиона продължи да упорства.
— Но след като изчезна в реката намериха тяло. Роди го разпозна. Косата беше червена и в джоба на палтото беше часовникът на татко. Онзи, който той даде на теб. Мислехме, че си ти. Чарли, кого погребахме, за бога, щом не си бил ти?
Той гледаше встрани.