— По-тихо. Някой ще ни чуе.
Покрай тях мина възрастна двойка. Джо възприе изключително сериозен делови тон.
— Е, макар да не можах да завърша сделката днес, поне успях да огледам стоката. С много добро качество е.
Той я разсмиваше толкова много по пътя от Уопинг към вкъщи, че тя почти забрави за отпътуването му. Но щом завиха по Монтагю Стрийт, мигом си го припомни. Той тръгваше на следващия ден. Когато се върнеше от „Бъртънс Тий”, него вече нямаше да го има.
Като че доловил чувствата ѝ, той пое ръката ѝ и каза:
— Не забравяй какво ти казах. Не е завинаги. Ще се върна да те видя, преди да си разбрала.
Тя кимна.
— Грижи се за себе си — поръча ѝ той и я целуна за сбогуване.
— Ти също — промърмори тя в отговор и го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше.
Роди O’Meapa се преви на две и изстена. С един мощен спазъм стомахът му се освободи от пая с говеждо и лук, който беше изял на вечеря. Облегна се на тухлената стена в задния двор на Ханбъри Стрийт номер 29 и си наложи да диша дълбоко в опит да прогони гаденето, което продължаваше да изпитва. Прекара ръка по влажното си чело и забеляза, че шлемът му е паднал.
— Боже, дано не съм го оповръщал.
Изплю се, намери шлема и го постави обратно на главата си, след като го огледа набързо, а после затегна ремъка под брадичката си. Нямаше намерение да допусне неиздържливият му стомах да му попречи да си върши работата.
— По-добре ли си? — попита го съдебният лекар Джордж Филипс.
Роди кимна и вдигна фенера, който беше оставил до тялото.
— Добре — заяви доктор Филипс и клекна до трупа. — Ще осветиш ли тук?
Той насочи светлината към главата на жената. Лекарят започна да пише в бележника си, като разменяше въпроси и отговори с дежурния полицай, инспектор Джоузеф Чандлър, и още няколко детективи, а очите на Роди обходиха тялото. Нещо, което само преди часове беше представлявало жива, дишаща жена, сега се беше превърнало в изкормен труп. Тя лежеше пред тях по гръб с неприлично разкрачени крака, а стомахът ѝ зееше. Убиецът я беше изкормил и беше струпал лъщящите ѝ вътрешности до нея. Беше направил разрези в бедрата и беше накълцал плътта помежду им. На гърлото ѝ имаше дълбока рана, подобна на гранатова огърлица, а съсирващата се кръв блестеше ужасяващо на светлината, хвърляна от фенера.
— Мили боже — изпъшка един от детективите. — Само почакайте, докато вестниците научат за тази с вътрешности, разпръснати навсякъде около нея.
— Тук няма да бъдат допускани хора от пресата — тросна се Чандлър, вдигайки поглед от тялото. — Дейвисън — обърна се към детектива, — вземи десетина души и ги разположи пред сградата. Никой няма право да влиза тук, освен ако не е свързан с полицията.
Това беше най-тежкото убийство дотук. Въпреки всички допълнителни патрулиращи полицаи, след като откриха закланата Поли Никълс девет дни по-рано, убиецът беше успял да накълца друга проститутка.
Роди се беше сблъсквал със смъртта и преди. Жени, пребити до смърт от съпрузите си. Деца, оставени да умрат от глад и липса на грижи. Жертви на пожари и други нещастни случаи. Нищо не можеше да бъде сравнено с това. Тук ставаше дума за нещо ужасяващо — мрачно, злокобно и налудничаво. Който и да беше убил тази жена, както и останалите, явно ги мразеше с някаква непонятна злост.
Вече разполагаше с нов образ от неговите дела, който да къта в съзнанието си. Но този път нямаше да допусне да го държи буден през нощта; щеше да насочи ужаса и гнева към работата си. Щяха да хванат този човек; беше въпрос само на време. И когато това се случеше, той щеше да бъде обесен заради извършеното. Дори сега, докато доктор Филипс все още оглеждаше тялото, множество полицаи вече се бяха разпръснали из района и търсеха улики, чукаха по врати, разпитваха живеещите наблизо дали са чули или видели нещо.
— Тук — каза доктор Филипс и се прехвърли от главата към стомаха.
Роди го последва, прескачайки локва кръв. Насочи светлината към кухината. Стомахът му отново се стегна на топка и се сви, докато не придоби размера на орех. Сладникавата миризма на кръвта, вонята на човешки вътрешности и съдържащото се в тях бяха непоносими.
— Гърлото ѝ е прерязано отдясно наляво. Мъртва е едва от половин час. Още няма вкочаняване — обясни Филипс на инспектора, като продължаваше да пише, докато говори. Осакатяванията в коремната област този път са по-тежки. Изглежда сякаш…
Заяждащ прозорец беше отворен точно над главите им. Доктор Филипс погледна нагоре; Роди и останалите проследиха погледа му. Почти от всеки прозорец на горните етажи от къщите, ограждащи малкия двор, се бяха показали глави и сочещи пръсти.