Выбрать главу

— Моля, приберете се обратно вътре — викна лекарят. — Това не е гледка за порядъчни хора.

Някои от главите се отдръпнаха, но повечето останаха по местата си.

— Не чухте ли какво ви каза човекът? Прибирайте се или ще ви арестувам за възпрепятстване на полицейско разследване — ревна Чандлър.

— Не можете да направите такова нещо — долетя нечий възмутен отговор. — Платих на живеещия тук два пенса, за да хвърля поглед през прозореца.

— Мили боже — изпъшка Филипс. Насочи вниманието си обратно към тялото с намръщено изражение. — Хайде да приключваме и после ще я покрием. Така ще имат по-малко за зяпане.

Завърши огледа и освободи Роди, който се присъедини към другите полицаи пред сградата. Докато инспекторът и детективите му претърсваха района за улики, на Роди и колегите му се наложи да се изправят лице в лице със застрашителна тълпа.

Жена, облякла мъжко палто върху нощницата си, се взираше в него със смесица от гняв и ужас в погледа.

— Полицай! — кресна и направи няколко крачки в неговата посока. — Пак е бил той, нали? Убиеца от Уайтчапъл. Пак е ударил, нали? Защо вие, ченгетата, не го заловите?

В съответствие с установената политика Роди не отговори. Устреми поглед към къщата от другата страна на улицата.

— Не вършите нищо! — кресна жената, а гласът ѝ беше пронизителен като на врана. — И причината е, че става дума все за бедни жени, нали? Никого не го е грижа за нас. Почакайте да иде на запад и да подхване изтънчените дами там. Тогава вече ще го хванете.

— Хей, госпожо — намеси се един мъж. — Тези тук не могат да хванат трипер в публичен дом.

Тълпата продължи да отправя нападки и подигравки, които ставаха все по-силни и груби с всяка изминала минута. Инспектор Чандлър си проправи път сред униформените, за да провери причината за врявата. Огледа множеството, а после се обърна към своите хора и ги уведоми, че линейката трябва да пристигне всеки момент.

— Щом тялото бъде откарано, ще се разпръснат — каза им.

— Още колко ще докопа? — изкрещя една жена. — Колко още?

След като отправи възмутен поглед към тълпата, Чандлър се обърна, готов да се върне обратно при детективите, но преди да е успял да се отдалечи, прозвуча нов глас.

— Да, инспектор, още колко?

Роди забеляза Чандлър да прави гримаса.

— Още колко, господине? Обществеността има право да знае.

Роди стрелна говорещия с поглед. Този глас му беше познат.

Жив, развълнуван, почти жизнерадостен, той принадлежеше на жилест неугледен човек, който припряно си проправяше път към Чандлър.

— Нямам нищо за теб, Девлин — изръмжа инспекторът.

— Гърлото ѝ прерязано ли е?

— Без коментар.

— Тялото накълцано ли е?

— Казах, без коментар! — тросна се Чандлър.

Изкрещя няколко команди към хората си да устояват позиции и се върна при Филипс.

Непоколебим, репортерът огледа редицата от униформени пред него.

— Какво ще кажете за хората си? Явно нашето момче е видяло сметката на още една жена, а от полицията е нямало и следа наблизо, както обикновено. Чух, че е била убита съвсем скоро. Можеше и да оживее, ако бяхте малко по-бързи. Прекалено мудни не е точно казано…

Налучкването от страна на Девлин му се отплати. Обиден от думите му, един млад полицай се хвана на въдицата.

— Не сме били мудни! Умряла е веднага от раната на гърлото. Тя…

Девлин го погна мигом.

— В колко часа? Кой я е намерил?

Бързо сръчкване в ребрата напомни на мъжа да си затваря устата и да остави вече приготвилия бележник Девлин да си търси късмета другаде.

Роди въздъхна. Чувстваше се нервен и неспокоен. Не искаше да остава тук. Щеше му се да действа, да чука по врати. Имаше потребността да се движи, да бъде активен; това беше единственото, което би заличило образа, тровещ съзнанието му — разсеченото ѝ тяло, разкрачените ѝ крака, малкото червено цветенце, забодено на жакета ѝ. Дали щеше да е способен да заспи, когато тази нощ свършеше? Затвори очи и установи, че образите си оставаха зад спуснатите му клепачи, а гласът на Девлин, натрапчив и неумолим, кънтеше в главата му.

— Още колко ще убие? Колко?

Глава 7

Топла вода право от крана. Канали, които никога не преливат. Това беше наистина невероятно. Направо прекрасно! Джо натопи бръснача си в легенчето с топла сапунена вода и отново се възхити от чудото на съвременните удобства. Мивка. Вана. Тоалетна с промиване. И всичко е вътре! Гледайки отражението си в огледалото, той изду буза и обръсна наболата там руса брада.