Выбрать главу

Когато Питърсън му каза, че ще живее в стая над офиса, той си представи мрачна студена дупка с усоен нужник в задния двор. Нямаше как да е по-далече от истината. Стаята — на последния етаж на триетажна тухлена постройка — някога бе използвана за складиране, а после като спално помещение за фермерите от провинцията. Когато племенникът му Хари дошъл от Брайтън, за да работи за него, Питърсън направил ремонт и превърнал помещението в удобно ергенско жилище. Обзавеждането беше оскъдно, но пък беше светло и чисто. Стените бяха боядисани в топло кремаво. Имаше чугунена печка, с която се отопляваше помещението, както и да се притопли вечеря или да се кипне вода за чай. Подът пред нея беше покрит със стара плетена черга, от двете страни на която стояха две изровени от тавана на къщата на Питърсън изтъркани кожени кресла. Всяко от момчетата имаше легло и тесен гардероб, плюс сандък от плодове, служещ за нощна масичка с газена лампа отгоре му.

Томи се представя добре засега, каза си Джо. Заплащането е богато, а квартирата е първокласна. Но Питърсън му беше дал нещо повече от стая и заплата, нещо, имащо огромна стойност. Слушаше го. Човекът беше изключително зает — ръководеше цяла армия работници: купуващи и продаващи стока, носачи, шофьори — и въпреки това отделяше време да изслуша идеите на служителите си, от най-низшия носач до някой от водещите снабдители. Когато Джо разясни и доказа, че работниците, чистещи грах, биха били по-продуктивни, ако имаха момче, което да ги зарежда, вместо да им се налага да стават от работното си място, за да си взимат нова порция шушулки, такова момче беше наето. Производителността се увеличи и целият експеримент му спечели похвалата „Добро момче!“ и потупване по рамото. Той обърна внимание, че готвачите от големите хотели — шайка нетърпеливи капризници — имат навика да се прехвърлят от търговец на търговец, като купуват ябълки от един и броколи от друг, и попита дали може да им предлага по чаша чай. Томи се съгласи и готвачите, благодарни за топлата напитка в четири сутринта, се задържаха за по-дълго и купуваха.

Радваха го както заплатата, така и стаята, но насърчаването от страна на Томи беше онова, което го правеше истински щастлив. Баща му никога не проявяваше интерес към хрумванията му; отхвърляше ги всичките до едно. Сега Джо виждаше как идеите му биват одобрявани и дори хвалени.

В първата останала му свободна минута написа на Фиона и ѝ разказа за новия си живот. „Гореща вана, когато си пожелая, собствено легло и топла стая с въглища в изобилие.” Разказа ѝ за работата си, за съквартиранта си, за фермерите от Девън и Корнуел и за невероятната суматоха на Ковънт Гардън. Нужни му бяха четири страници, за да ѝ напише за всичко това, а на петата ѝ съобщи, че две седмици по-късно, когато имаше един пълен свободен уикенд — Томи даваше по един на месец — щеше да я заведе да види магазините на Риджънт Стрийт и Бонд Стрийт. И това беше само началото. Успяваше да сложи повече пари настрана, точно както ѝ обеща. Щяха да успеят да отворят магазина си по-скоро, отколкото си бяха мислили, и когато забогатееха, щяха да имат хубава къща с модерна баня. Завърши писмото, като написа, че се надява да ѝ липсва, тъй като тя му липсва много.

И това беше самата истина. Тя му липсваше ужасно много. Тъгуваше за дома си и семейството си, но най-много за нея. Всеки ден преливаше от нови неща, за които искаше да ѝ разкаже. Толкова много нови хора, нови преживявания. Щеше му се да може да си поговорят вечер, да сподели и да чуе мнението ѝ. Липсваше му гласа ѝ и греещите от вълнение очи. Мислеше за нея преди заспиване, като си представяше красивото ѝ лице и усмивката ѝ. Най-често си припомняше начина, по който го беше гледала край реката, под онези стълбове, когато беше пожелала да му се отдаде. Част от него знаеше, че тогава постъпи правилно, но друга твърдеше, че е глупак. Кой нормален мъж би отблъснал красиво полуголо момиче? Едно нещо беше сигурно: следващия път, когато останеха насаме и тя съблечеше блузата си, нямаше да ѝ я подаде обратно. Откакто се озова в Ковънт Гардън, научи от съквартиранта си едно или две неща, нямащи нищо общо със стоката.

Мислите на Джо бяха прекъснати от забарабанилия по прозореца на банята дъжд. Денят беше неприятен. Двамата с Хари, който сега подремваше пред печката, бяха планирали да отидат на разходка, но нямаше начин да излязат в такова време. Жалко. Днес — неделя — беше единственият им почивен ден от седмицата и би било приятно да се пораздвижат и може би да пийнат по бира. Но да си остане вкъщи и да прочете вестника, също не би било зле. Все пак и двамата бяха изтощени. Питърсън беше взискателен работодател и ги караше да се трудят усилено — особено в събота, когато държеше да се отърве от изостанала стока. Гласът на Джо винаги пресилваше в края на деня, а тялото му беше изтощено и сковано. Изобщо не се навдигнаха от леглото преди обяд; проспаха църковните камбани, виковете на вестникарчетата и крясъците на пекаря, който хвалеше стоката си под самия им прозорец.