Джо обърса лицето си. Стомахът му запротестира. Почуди се дали Хари ще се съгласи да излязат да хапнат въпреки лошото време. Точно се канеше да го попита, когато чу здраво блъскане по вратата на долния етаж. Облече си ризата, вдигна тирантите и излезе от банята. Хари седеше на креслото и примигваше.
— Кой е? — попита го Джо.
— Нямам представа — отвърна той с прозявка. — Върви да провериш. Ти си по-близо.
Джо отвори вратата към стълбището.
— Хари, пусни ме да вляза. Подгизнала съм — чу се крясъкът на жена. Той отвори рязко вратата и се озова лице в лице с мократа до кости Мили Питърсън. — Джо, драги! — възкликна и му подаде плетена кошница с капак. — Моля те, поеми това. Има още една. Харис ще ти помогне. — Тя го отмина с усмивка на лицето и се втурна нагоре. Джо и кочияшът свалиха втората кошница от файтона. Той му благодари и се потътри нагоре с двата коша в ръце.
— Да му се не види, Мили! — чу Хари да крещи. — Дошла си да ме посетиш!
— Така е, направих го. Исках да те изненадам, Хари. Донесох всичко необходимо за пикник. Надявах се да успеем да отидем в парка, но ще се наложи да го устроим на закрито.
Запъхтелият се Джо затвори вратата към стълбището и остави кошниците на Мили на пода, а после се засмя, когато Хари я сграбчи в мечешка прегръдка и я вдигна във въздуха.
— Хари, пусни ме долу! Ще ме пребиеш!
Вместо това той я завъртя, докато тя пищеше и го молеше да спре. Когато най-накрая я пусна, и двамата залитаха замаяно, а после избухнаха в смях при вида един на друг.
— О, Хари Итън, ще си платиш. Само главата ми да спре да се мае.
— Защо? Преди много обичаше да те въртя.
— Когато бях петгодишна.
— Радвам се да те видя, Милс — каза Хари, докато я наблюдаваше с искрено възхищение. — Тук винаги е толкова скучно, като сме все сами двамата. Ти си като слънчев лъч на това мрачно място.
— Скучно? Мрачно? Много благодаря, приятелю — намеси се Джо.
— Извинявай, ти си прекрасен съквартирант, но братовчедка ми е много по-красива.
Мили наистина беше озарила стаята. Беше свалила мократа си пелерина, а под нея носеше карирана пола с цвят на карамел и жакет с бяла дантела на яката и ръкавите. Цветът беше наситен и пасваше отлично на лешниковите ѝ очи и русата коса. От ушите ѝ висяха обици с малки топази, а китката ѝ беше опасана от подхождаща фина и стилна гривна. Косата ѝ беше прибрана в сложен кок, закрепен на тила ѝ с шнола от черупка на костенурка. Беше красива като картинка, това не можеше да се отрече. Предположил, че Мили и Хари може да искат да обядват заедно, Джо реши да излезе. Отиде до гардероба да си вземе палтото.
— Къде отиваш? — попита Мили, вдигнала поглед от кошницата.
— Мислех да се поразходя.
— В такова време? В дъжда? Няма да вършиш такива неща. Ще се разболееш. Остани и обядвай с нас. Надявах се… Мислех, че може да си тук и донесох купища храна просто за всеки случай. Няма да ме разочароваш така, след като съм била толкова път, нали? — Тя се обърна към братовчед си. — Хари, накарай го да остане.
— Боя се, че ще се наложи. Мили оповести ясно желанието си и никой няма да има мира, ако не го изпълниш.
На Джо му стана ясно, че ако настоява да излезе, ще прозвучи грубо. Мили започна да вади какви ли не неща, а той беше ужасно гладен.
— Е, ако сте сигурни, че не е неудобно…
— Ни най-малко — прекъсна го тя. — Ето, вземи покривката и я постели пред печката. Хари, може ли малко да подсилиш огъня?
С напътствията на Мили пикникът скоро беше спретнат. Хари добави въглища и разпали огъня. Остави вратичката отворена, за да се затопли стаята по-бързо. Джо постла бялата покривка върху чергата и отвори бутилките с джинджифилова бира. Мили подреди отгоре ѝ всичко, разопаковано от нея, и покани момчетата да седнат, подаде им салфетки и после им сервира обяда.
— Боже, Мили, донесла си достатъчно да нахраниш цяла армия — възкликна Джо.
— Армия на име Хари — отвърна тя, докато режеше пая със свинско. — Вината е на леля Марта, майката на Хари. Тя ми писа и ме помоли да се уверя, че нейното съкровище се храни добре. Даде ми списък на любимите му ястия.