— Е, едва ли е имала предвид да ги изям всичките наведнъж! Дори на мен ще ми дойде много — отбеляза Хари.
Освен големия пай със свинско имаше още и яйца в кълцано месо, тестени рулца с наденички, кифлички с месо, печено пиле, студено агнешко, пушена риба, черен хляб, синьо сирене и чедър, джинджифилов кейк и лимонови бисквити. Джо и Хари бяха гладни и на мига, щом Мили им подаде чиниите, започнаха да се хранят с удоволствие.
— Това е прекрасно, Мили. Благодаря — каза Джо.
— Да — изсумтя Хари с пълна уста. — Много по-добро от буламачите в кулинарния магазин.
Докато Джо и Хари ядяха, Мили говореше. Разпитваше ги за работата им и им разказваше забавни истории от времето на детството им с Хари, които разсмиваха всички. Джо научи, че майката на Хари е единствената сестра на починалата майка на Мили, че Хари е по-голям от Мили само с шест месеца и че двамата са играли заедно като деца, но в последните години успявали да се виждат все по-рядко, защото семейството на Хари се преместило в Брайтън.
Джо местеше поглед между Мили и Хари — две руси глави, две усмихнати лица. Помежду им имаше силна прилика. Също като Мили Хари беше светъл, но като мъж беше едър и мускулест. Обичаше спорта, конете и красивите момичета. Не му харесваше да се занимава с търговия, но беше накарал Джо да се закълне, че няма да казва и дума пред чичо му. Хари искаше да бъде пътешественик.
Имаше желание да отиде в Индия и Африка. Беше заявил пред Джо, че ще го стори през декември, когато навършеше двайсет.
Веднага щом Джо опразни чинията си, Мили я напълни отново. Той отпи от джинджифиловата си бира, а после се облегна на едно от креслата, твърдо решен, че ще изяде втората си порция малко по-бавно от първата. С напредването на следобеда го налегна приятна умора. Храната, огънят и разведряващото присъствие на Мили бяха заличили сивотата на деня и бяха прогонили самотата му. Никога преди не беше преживявал подобен ден, без работа и тревоги, без нищо за вършене, освен да седи пред огъня с двама приятели. Почувства се така, сякаш нямаше и едничка грижа тук, заедно с Хари и Мили.
Погледна към Мили, която не спираше да бъбри и се почуди дали тя има грижи, дали изобщо някога е имала такива. Макар да беше обърната към Хари, тя седеше по-близо до Джо и той долавяше аромата на парфюма ѝ. Люляк. Лицето ѝ беше поруменяло, а косата ѝ блестеше на светлината, хвърляна от огъня. Той затвори очи и се замисли за Фиона и как биха я зарадвали тези дребни луксове — джинджифиловата бира, синьото сирене, лимоновите бисквити. Щеше му се тя да е тук. Щеше да ѝ напише и да ѝ разкаже всичко. Но не, каза си, може би беше по-добре да не го прави. Фактът, че беше прекарал целия следобед с Мили, нямаше да бъде приет много добре. Дори да обяснеше, че тя е дошла да навести братовчед си, което, разбира се, беше самата истина, Фиона пак щеше да ревнува. Не можеше да види, че Мили е едно мило и сладко момиче. Щеше да го запази за себе си.
Джо усети леко ощипване по крака и чу Мили и Хари да се смеят. Осъзна, че се смееха на него.
— Бристоу, да не ти пречим да спиш? — попита Хари.
Джо отвори очи и се усмихна.
— Ни най-малко — отвърна. — Просто давам почивка на очите си.
— Колко е часът, Хари? — попита Мили.
— Малко след пет.
— Аз по-добре да си вървя — заяви тя и започна да събира останалата храна. — Поръчах на Харис да ме вземе в пет. Сигурно вече е отвън.
Хари се протегна и я хвана за ръката.
— Не, съжалявам, но не можеш да си тръгнеш. Ще се наложи да останеш тук с нас завинаги.
— Това едва ли ще бъде уместно. Ще престанеш ли, Хари? Остави ме да събера… — кикотеше се тя и се опитваше да се освободи от хватката му.
— Само ако обещаеш отново да дойдеш да ни посетиш. Скоро. Обещай, Милс.
— Добре, но само ако и Джо го иска.
— Разбира се, че го искам, Мили — отговори Джо. — Присъствието ти тук ми беше много приятно. — И не преувеличаваше. Компанията на Мили беше накарала следобедните часове да отлетят.
Тя му се усмихна, а после се върна към разтребването. Хари и Джо ѝ помогнаха.
— Няма да взимам храната обратно със себе си — заяви тя. — Просто я сложете на стълбите, където е по-хладно и ще издържи.
— Чудесно! Уредени сме за дни — зарадва се Хари.
— Ще оставя и другата кошница. В нея има вълнени одеяла. Става все по-хладно, а татко мисли единствено дали на ябълките и портокалите им е студено.
След като разчистиха следите от пикника и сгънаха покривката, Хари задържа пелерината на Мили, докато я облече, тя сложи качулката на главата си и затвори плътно яката.