— Пази се по пътя — предупреди я той. — Ще те изпратим до улицата.
Хари тръгна надолу, последван от Мили и Джо. Навън дъждът беше спрял, но вечерта беше мрачна и влажна. Газените лампи блещукаха, а пламъците им се отразяваха в хлъзгавата повърхност на паветата. От двете страни на файтона на Мили също имаше фенери.
— Добър вечер, Харис — поздрави кочияша Хари.
— Добър вечер, господине — отвърна Харис и повдигна шапката си.
Хари отвори вратата на файтона.
— Довиждане, Мили. Ще ми се да не трябваше да си тръгваш.
— Ще дойда отново. В някой по-хубав ден. И ще излезем навън да пием чай или да се разходим в парка. — Тя се надигна на пръсти, за да целуне Хари по бузата, после се обърна към Джо и също го целуна леко. Той отново долови мириса на парфюма ѝ, когато тя се притисна към него; почувства допира от устните ѝ върху кожата си и как дланта ѝ стиска леко ръката му. После Хари ѝ помогна да се качи във файтона, затвори вратата и тя си тръгна.
Хари и Джо останаха загледани за известно време, докато файтонът не се изгуби от поглед, и се прибраха. Сега стаята им се струваше сива и пуста.
— Бива си я, нали?
— О, да — съгласи се Джо. — Няма спор. Квартирата ни изглежда празна без нея.
— Хубаво момиче е — отбеляза Хари и се настани пред огъня. — Казвам ти, добре ще се уреди онзи, на когото се падне. Красиво лице, богат баща и хубав комплект гърди.
— Не съм обърнал внимание — отвърна Джо. Взе кофата с въглища и хвърли няколко къса в огъня.
Хари се подсмихна.
— Разбира се, че не си. — Той протегна крака пред себе си, потупа стомаха си и въздъхна доволно. — Човек може да попадне на много по-лоша партия за женитба от Мили. Ако не ѝ бях братовчед, аз самият бих я взел за жена.
Внезапно Джо се почувства неудобно; тонът на Хари беше станал твърде сериозен.
— Може би ще ти се наложи. Никоя друга няма да те иска.
Хари направи физиономия.
— За съжаление грешиш. Налице е ужасната Каролайн Торнтън.
— Коя? — Джо затвори вратичката на печката и седна пред нея.
— Момичето, което скъпата ми майка е избрала за мен. В Брайтън. С изпъкнали очи, плоски гърди и зъби като стара ограда от колове, но затова пък с купища пари. И е лудо влюбена в мен.
Джо се засмя.
— Звучи като същински ангел.
Хари изсумтя.
— По-скоро дявол. Но няма да успее да ме докопа. Казвам ти го със сигурност, Джо. Ще се присъединя към чуждестранния легион. Закълни се да не казваш на чичо ми…
— Вече се заклех.
— Закълни се отново.
— Кълна се — каза Джо и завъртя очи.
— Ще замина преди края на годината. Далече от Лондон, Брайтън и госпожица Каролайн Торнтън. А също и от ябълките и портокалите. Не мога да понасям този бизнес. Не ме вълнува и никога няма да ме развълнува.
— Може би е редно да кажеш на чичо си — предложи Джо. — Вероятно ще разбере.
— Никога. Чичо Томи ще ме убие, като научи, но тогава вече ще е твърде късно. Ще се намирам на параход, пътуващ на изток. — Хари остана смълчан за известно време, загледан в огъня. — Иска да съм синът, който никога не е имал… синът, когото е изгубил… но аз не съм.
— Не може да очаква такова нещо от теб, Хари. Трябва да живееш собствения си живот. Ще го превъзмогне. Ще се наложи да си намери друг, нали така?
Хари кимна бавно, после се обърна към Джо и се усмихна.
— Може и вече да го е направил.
Глава 8
Нищо в Лондон не можеше да се сравни със същинския спектакъл, със замайващото множество, глъчката и суматохата в хранителния отдел на „Хародс” в събота сутрин. Това беше една истинска катедрала на храната, където изискани жени подбираха красиви сладкиши и бисквити, високомерни домакини трупаха пакет след пакет в ръцете на злочестите си спътници, които ги следваха по петите, енергични продавачки увиваха покупки със скоростта на светлината, а момчета с престилки се надпреварваха да зареждат рафтовете.
За Фиона гледката беше просто вълшебна. Докато минаваше по една алея и после завиваше по друга, ѝ се налагаше да държи Джо за ръка, за да не се препъне. Просто не успяваше да погледне в краката си.
— Виж! — каза и посочи към находчива конструкция от купчина натрошен лед с риба на върха му. Зад нея на стоманени куки висяха зайци, фазани, гъски, патици и яребици. Вляво беше щандът за месо — крехки филета, златисти калъпи шунка, дебели колкото юмрук пържоли. Отминаха щанда с подправките, оставиха зад гърба си редици от бутилки с най-изискано порто и мадейра и се запътиха към отдела за плодове и зеленчуци, където Джо гордо сочеше различните сортове ябълки, доставени от Питърсън.