— Той отсъства за целия ден.
— Наистина ли? Какво съвпадение.
— Нали?
— Защо би искал да дойда в стаята ти? — попита тя, като се стараеше да не се разкиска.
— Защото има нужда от почистване, а не мога да си позволя чистачка.
— Шегаджия!
Фиона и Джо се отбиха в Хайд Парк, за да погледат как изискано облечени мъже и жени яздят коне. Когато стигнаха до края на „Найтбридж”, огледаха набързо Бъкингамския дворец — Фиона искаше да види къде живее кралицата, — а после продължиха през Пикадили към Бонд.
Там разгледаха витрините на „Гарадс”, придворните бижутери на кралското семейство; „Мапин и Уеб”, които работеха със злато и сребро и „Либъртис”, където пазаруваха всички светски хора. Отминаваха магазини за платове с топове коприна, дамаска и кадифе в тях и такива за обувки, изработени от най-мека кожа. Фиона беше смаяна от цветовете — червено, розово, светлосиньо. Тя беше виждала единствено черни и кафяви обувки. Имаше витрини, отрупани с дантели и ширити, цветя за шапки, изработени от коприна, красиви носни кърпички, копринени ръкавици, чантички, украсени с мъниста. Също така имаше магазини за сапун и парфюми, книги и цветя и магазини, които продаваха прекрасни сладкиши, бисквити и бонбони в красиви кутии.
Фиона искаше да купи нещо, което да отнесе у дома за семейството си и се тормозеше какво да избере. Разполагаше само с шилинг. Искаше да купи дантелена кърпичка за майка си, но нямаше да ѝ остане достатъчно, за да купи нещо за баща си, братята си и чичо Роди. А ако купеше изисканите цигари, които хареса за баща си, какво би купила за майка си? С помощта на Джо се спря на красива кутия с карамелени бонбони. Всички щяха да им се зарадват с изключение на бебето, но тя беше прекалено малка, за да я е грижа, така че нещата бяха наред.
Очите им обхождаха всичко и те поглъщаха всяка частица познание за бъдеща употреба. В луксозен магазин за плодове и зеленчуци забелязаха начина, по който бяха изложени ябълките, как всяка от тях беше увита в квадратно парче синя хартия. Четяха рекламите върху сгради и превозни средства. Спореха кой е най-добрият начин да бъдат опаковани бонбони — в бяла кутия с розова панделка или в тъмносиня с кремава панделка.
И точно когато Фиона реши, че е зърнала всичко красиво в целия град, че денят не би могъл да предложи повече изненади, двамата се озоваха пред „Фортнъм и Мейсънс ”. Униформеният портиер задържа вратата отворена. Джо я покани с жест да влезе.
— Какво? Тук ли? — прошепна неуверено тя.
— Да, хайде.
— Но, Джо, ужасно луксозно…
Портиерът прочисти гърло.
— Хайде, Фий. Блокираш входа. — Той я побутна да влезе.
— Боже, наистина е първокласно — прошепна тя, оглеждайки високите тавани, стъклените витрини, изкусно подредените плочки по пода. — Какво ще правим тук?
— Ще пием чай. Аз черпя. Това е изненадата ми. Хайде.
Джо я поведе покрай всякакви скъпи деликатеси към чайната. Настаниха ги на тумбести кресла, разположени от двете страни на ниска масичка, а Фиона беше така запленена от красотата на помещението, че забрави да се тревожи за цената. Чайната представляваше истинско откритие за нея. Нямаше понятие, че такива места изобщо съществуват — един красив, съвършен свят, в който хората нямат какво друго да правят, освен да отпиват от чая си и да ядат сладкиши. Озърна се наоколо с блеснали очи, като поглъщаше всичко, грижливо къташе видяното, сякаш прибираше бижута в кутия: решеният в розово и зелено салон със снежнобелите покривки и живи рози върху масите, добре изглеждащите мъже и елегантните жени. Тихото свирене на пиано, откъслечните разговори и приглушеният смях. А най-хубавото от всичко беше намиращият се срещу нея Джо. Целият изминал ден беше един прекрасен сън и на нея ѝ се искаше да можеше да остане в този великолепен свят и да не се налага да се връща в Уайтчапъл. Но нямаше да мисли за това сега, само би съсипала преживяването. Още не беше понеделник. Беше неин за остатъка от деня, а също и през следващия ден, тъй като Джо щеше да се върне в Уайтчапъл, за да прекара нощта при семейството си.
Беше станало почти четири и половина, когато излязоха от „Фортнъмс”, след като бяха похапнали малки сандвичи, курабии и сладкиши. Беше започнало да се здрачава и застудяваше. Повървяха малко, а после се качиха на дилижанс. Фиона облегна глава на рамото на Джо и затвори очи. Не след дълго пристигнаха в Ковънт Гардън; квартирата му се намираше на две преки от спирката. Отне му няколко секунди да отключи и да отвори вратата. Озовал се вътре, той запали газените лампи и стъкна огън в печката. Докато се затопляше, тя се огледа.