— Съвсем малко — отбеляза, докато оглеждаше тъканта.
— Малко какво?
— Кръв.
— Кръв? Боже, Джо!
— Няма нищо, Фий. Случва се с всички момичета при първия им път — обясни осведомено.
— О, наистина ли? Откога си такъв експерт?
— Момчетата коментират. Мъжете умеят да бъдат големи мръсници. — Той ѝ намигна и се върна в леглото. — Научих някои неща, откакто започнах работа тук, при това не само свързани със зелето.
Той отново я пое в обятията си, затърси с устни устните ѝ, ушите ѝ, шията, розовите зърна на гърдите и когато почувства учестеното ѝ възбудено дишане, придвижи се малко по-надолу.
Тя седна; ръцете ѝ се стрелнаха, за да се прикрие.
— Джо, недей — прошепна.
Той отмести нежно ръцете ѝ и целуна дланите ѝ.
— Позволи ми, Фий. Ще бъде хубаво.
Тя протестираше и се опита да измъкне ръцете си от неговите, но той ги държеше здраво. Целуна там, където тя не желаеше, и после проникна навътре. Постепенно протестите прераснаха в тихи стонове, докато езикът му я опознаваше, възбуждаше и ѝ показваше за какво служи тази част от нея. Тя потъна назад в леглото, безпомощна срещу горещото и влажно усещане, което я изпълваше и причиняваше сладостен трепет, идващ от самата ѝ сърцевина. А после именно тя беше тази, която се вкопчи здраво в ръцете му и, викайки името му, се извиваше и притискаше още по здраво към него, докато огънят в нея не достигна връхната си точка и не я изпълни с най-сладостното удоволствие, което някога беше изпитвала.
Задъхана и със затворени очи Фиона почувства устата на Джо върху корема, гърдите и гърлото си, докато той си проправяше път към устните ѝ. Опрян на лакът, не спря да я целува, преди тя да отвори очи и да му се усмихне.
— Обичам те, Фий — произнесе, а погледа му продължаваше да излъчва страст. — Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.
— И аз те обичам, Джо — промърка Фиона. — Завинаги.
Тя затвори очи. Значи заради това било всичко; сега вече знаеше. Нищо чудно, че всички го правеха на такъв голям въпрос. Чувстваше се толкова добре, така загрята и замаяна.
Усети как Джо отстранява кичури коса от лицето ѝ.
— Почини си за пет минути, мила. А после трябва да вървим. Обещах на баща ти да те върна до осем и вече е време.
— Аха — измънка тя, потънала във възглавницата.
Чу го да се щура наоколо и да разделя дрехите си от нейните, а после го усети да сяда на леглото и да си обува чорапите. До слуха ѝ достигаше как крачи из стаята и разтребва. Изведнъж спря рязко.
Стоя неподвижно в продължение на няколко секунди и после хукна към един от прозорците към улицата.
— Боже! — викна, загледан надолу. — Фий, ставай! Бързо! Хари, съквартирантът ми!
Фиона се надигна замаяно и примигна. Чу отдолу да се носи смях на мъж и жена.
— Мислех, че отсъства за деня — заговори.
— Е, вече не — отговори Джо и я дръпна от леглото. — Ето, вземи си нещата и върви в банята — нареди ѝ. — Няма да разбере. Ще изглежда, сякаш си влязла да използваш тоалетната.
Чисто гола, Фиона се запрепъва към банята. Стигна до вратата и спря.
— Джо! Камизолата ми… Не е тук.
Джо разбишка леглото, което оправяше трескаво, но камизолата не беше там. Вдигна дюшека; от камизолата нямаше и следа. После се втурна към едното кресло; откри я на пода. Сви я на топка и я хвърли към Фиона, и в този момент чуха да се отваря вратата на долния етаж. Тя я улови, а той се завтече към другия край на стаята, за да оправи леглото още веднъж. Когато Хари и Мили влязоха, вратата на банята беше затворена, а Джо седеше пред огъня и четеше вестник.
— Драги приятелю! — възкликна Хари.
— Здравей, Джо — припя Мили с ведра усмивка.
— Не очаквах, че ще те намерим тук — продължи Хари. — Мислех, че бродиш из града с твоята приятелка…
— С кого? — намеси се Мили безцеремонно.
— С приятелката си — повтори Хари. Втренчена в братовчед си, Мили не каза нищо. Явно решил, че не го е чула или пък, че не е разбрала, Хари добави: — Сеньорита, мадмоазел, момиче.
— Чух те — отговори Мили, като мяташе мълнии с очи. Благата ѝ усмивка и веселото бъбрене бяха изчезнали.
— Каза приятел, Хари. Каза, че Джо е навън с приятел.
Настъпи неловка тишина. Хари пристъпваше от крак на крак.
Джо се преструваше на погълнат от вестника си.
— Ами — Хари вдигна рамене. — Точно така си беше.
— Но ти ми каза…
— Какво значение има, Милс? — Той се усмихваше, но от тона и изражението му личеше, че тя го притеснява.
В този момент Мили се стегна. Също така бързо, както се бяха появили, разгневеният тон и злостните погледи отстъпиха място на усмивка.