— Олив, пристигна ли вече роклята ми за празненството?
— Да, госпожице, в гардероба ви е. Много е красива.
Мили ѝ нареди да я извади. Заоглежда я намръщено. Беше ушита от тафта в турско синьо, с полуръкави и падаща на дипли пола. Наистина беше красива, но това не стигаше. Нуждаше се от нещо ослепително. Нямаше да поръчва тоалета при своята шивачка, а щеше да отиде в Кингсбридж за нещо наистина ефектно. Щеше да излезе скъпо, но ако имаше малко късмет, когато дойдеше сметката, баща ѝ щеше да е прекалено развълнуван от новината за годежа ѝ, та да ѝ се кара.
— Свърши ли вече с почистването? Върви долу и кажи на Харис, че утре сутринта ще ми е нужен превоз. Ще ходя на пазар.
— На пазар? За какво, госпожице?
— Първо ми е нужно ново шише парфюм — обясни. — И за рокля. Много специална рокля.
— Още една рокля? Какъв е случаят, госпожице?
— С моя късмет, Олив, може и да е за годежа ми.
Глава 9
От мястото си до прозореца в дневната, където стоеше, Фиона чуваше шумоленето на окапали листа, които силният вятър въргаляше по улицата. Дръпна завесите пред вече настъпващата нощ, потръпвайки при мисълта за онова същество, което се беше превърнало в господар на мрака.
Убиеца от Уайтчатъл вече имаше ново име. Беше написал писмо до полицията, в което тържествуваше заради причинената от него сеч. Публикуваха го във вестниците. Обясняваше, че запазил кръвта на една от жертвите си, за да го напише, но тя се втвърдила в бутилката и се наложило да използва червено мастило. Беше се подписал като Джак Изкормвача.
Извратен проклетник, помисли си Фиона. Вече не ѝ разрешаваха да стои с приятелки на стълбите, щом се стъмнеше, нито да ходи при реката. Сега прекарваше вечерите си вътре и това никак не ѝ допадаше. Коленичи до канапето и измъкна изпод него кутия от пури. Вътре бяха няколкото листа хартия и двата плика, които беше купила, за да пише на Джо и чичо си Майкъл. Върна се в кухнята. Огънят гореше в камината; цялото семейство се беше събрало там с изключение на баща ѝ, който беше на работа.
Къран, управителят в Оливърс Уорф, го беше помолил да поеме нощната смяна на пазача, който беше болен от грип. На Фиона той ѝ липсваше на обичайното му място до огъня, но щеше да го види на сутринта. Щеше да го чуе, като влиза. Обичаше звуците от прибирането му у дома, стъпките по уличните павета, докато приближаваше към стъпалата, подсвиркването. Караха я да се чувства спокойна и защитена.
Извади от шкафа писалка и шише мастило и се настани до масата. Майка ѝ се поклащаше на люлеещия се стол. Чарли седеше на стола на баща им и четеше книга за Америка, взета на заем от съседа им господин Долан. Обикновено беше навън с приятелите си, но след като баща му и чичо Роди ги нямаше, реши да остане у дома и да прави компания на майка им, за да е сигурен, че Джак няма да се промъкне през комина и да ги избие. Шийми играеше с войниците си. Айлийн лежеше в кошчето.
Фиона се замисли какво да пише на Джо. Нямаше много новини. За последните няколко дни, откакто го беше видяла на Монтагю Стрийт, не се беше случило кой знае какво. Най-голямата новина беше превръщането им в официална двойка. Тя се усмихна при спомена за онази нощ. Майка ѝ се просълзи, доволна, че дъщеря ѝ ще има такъв работлив мъж за съпруг и щастлива, че избраникът ѝ е по сърце, нейната детска любов. Заяви, че никоя майка не би могла да желае повече от това. Ако всичките ѝ деца си намерели такава добра партия, щяла да се смята за късметлийка.
Баща ѝ обаче се отнесе различно. Когато тя влетя развълнувано, показа им пръстена и разправи новините, той седна на стола си със сърдито изражение и не каза нищо. След като Джо си тръгна, даде ясно да се разбере, че седемнайсетгодишна възраст му се струва ранна за женитба за което и да било момиче. Заяви, че се надява тя да има на ум дълго ухажване, защото според него деветнайсет било най-ранната възраст за сватба. Майка ѝ беше сложила пръст на устните си, за да я предупреди да не възразява. По-късно, след като той отиде в кръчмата, тя обясни на Фиона, че ще го приеме, но просто още не е готов да изгуби малкото си момиче.