— Дай му малко време да свикне с тази мисъл — беше ѝ казала.
И за първи път Фиона реши да послуша съвета на майка си. Не спори с него с ясното съзнание, че ако го стореше, той внезапно можеше да реши, че трийсет е по-подходяща възраст за женитба. На следващия ден той покани Джо на по чаша бира. Тя не знаеше какво да очаква, но баща ѝ беше в добро настроение, като се върна. На другия ден намали деветнайсет на осемнайсет.
Така ли трябваше да се действа с мъжете, чудеше се тя. Кимаш, съгласяваш се, казваш им каквото желаят да чуят, а после действаш точно както си планирала първоначално. Или поне майка ѝ подхождаше така. Описваше на Джо как баща ѝ си е променил мнението.
— На кого пишеш, Фий? — попита Чарли.
— На Джо, а после на чичо Майкъл.
— Ще ми дадеш ли да напиша една страница на чичо Майкъл, когато свършиш?
— Аха — отвърна и се надвеси над хартията, изписвайки буквите старателно, за да не размаже мастилото.
— Ще ми се чичо ви и леля ви да живееха тук — въздъхна Кейт. Особено сега, като чакат дете. Той ще ви е братовчед. Или братовчедка. Братът на баща ви е прекрасен човек. Малко е щур, доколкото помня. Но пък може да е поулегнал досега.
Думите ѝ бяха прекъснати от трескаво блъскане по вратата.
— Боже! — възкликна Чарли и скочи на крака.
— Госпожо! Госпожо! — чу се мъжки глас. — Отворете!
— Стой си на мястото, мамо — нареди Чарли и тръгна по коридора. Само след секунди се върна в кухнята с полицай по петите си.
— Госпожа Финеган? — попита той, останал без дъх. — Аз съм полицай Колинс…
— Да — потвърди тя и се изправи.
— Може ли бързо да дойдете с мен, госпожо… Става дума за мъжа ви.
— Боже мой! Какво има?
— Претърпял е злополука на доковете. Закарали са го в болница. Може ли бързо да ме придружите?
— Какво е станало? — изплака Фиона. Писалката изтропа по масата и оплеска писмото с мастило. По цялата страница се разля грозно петно.
— Паднал е, госпожице. През отвор за товарене — обясни полицаят.
Тя задържа погледа си върху него в очакване да довърши. Сградата на Оливърс Уорф беше висока, шестетажна. Той може да е бил на първия. О, боже, помоли се тя, нека да е бил на първия.
Полицаят погледна встрани.
— От петия етаж.
— Не… — писна Кейт и прикри с ръце лицето си. Фиона се втурна към майка си и я подхвана докато тя се сриваше на пода.
Полицаят погледна към Чарли.
— Моля те, синко, няма много време.
Чарли се забърза.
— Мамо… Мамо — произнесе остро. — Сложи си наметката. Фий, увий Айлийн топло. Ела тук, Шийми…
Докато му обуваше обувките, Фиона завърза наметката на раменете на майка си. Грабна Айлийн, уви я в одеяло, угаси лампите и потуши огъня. Полицай Колинс отведе Кейт навън. Чарли изтича до къщата на семейство Бристоу в края на улицата. Само след минути господин Бристоу беше в конюшнята и впрягаше коня си.
Шумът и олелията накараха някои от съседите да се покажат. Ани Долън дотича при тях.
— Фиона, какво има? Какво се е случило? — попита.
— Татко е претърпял злополука. Трябва… да отидем в болницата.
— Ето — каза госпожа Долан и бръкна в джоба на полата си. — Ето ви пари да наемете файтон.
— Благодаря, госпожо Долан, но господин Бристоу ще ни закара.
Чу се чаткането на копита и след минута Питър Бристоу беше пред вратата им. Роуз Бристоу се беше показала навън и се опитваше да успокои Кейт.
— Покачи се до Питър, мила. Побързай — заръча ѝ. — Аз ще дойда възможно най-бързо, веднага щом намеря кой да гледа децата. Всичко ще бъде наред. Твоят Пади е корав човек.
Полицай Колинс помогна на Кейт да се качи, а после седна отзад заедно с Чарли, Фиона и малките деца.
— Дий! — викна господин Бристоу и заплющя с юздите.
Каруцата полетя напред. Докато се движеха по тъмните улици, прегърнала скимтящата Айлийн, Фиона погледна към Чарли, който държеше в скута си уплашения Шийми. Не посмя да сподели мислите си на глас, за да не разстройва майка си допълнително, но очите ѝ казваха на брат ѝ, че е ужасена. Чу как господин Бристоу подканя коня да се движи по-бързо, чу го да разговаря с Кейт, а после долови шума от движението по улиците и зърна други улични лампи. Разбра, че са близо до Чапъл Роуд. Мислите ѝ препускаха. Как е могъл да падне баща ѝ? Той познаваше Оливърс Уорф като дланта на ръката си. Само глупаците и пияниците падаха. Може би се е приземил върху нещо, което е смекчило падането. Може би не е толкова лошо, колкото твърди полицаят. Отново започна да се моли усилено на Иисус Христос, Дева Мария, Свети Йосиф, Свети Франсис и на всеки светец, за когото се сещаше, да помогнат на баща ѝ.