Най-накрая стигнаха до болницата. Чарли скочи от каруцата, преди да са спрели. Полицай Колинс свали Шийми на земята. Фиона слезе с Айлийн на ръце. Кейт мигом се изправи на крака.
Господин Бристоу викна, че ще ги последва, щом намери място за каруцата. Вътре една от сестрите в приемната спря Кейт и я попита при кой пациент идват.
— При Пади Финеган. Той ми е съпруг. Претърпял е злополука… — Гласът ѝ пресекна.
— Финеган… — повтори сестрата, прекарвайки пръст по списъка.
Погледна към Кейт. — Онзи от доковете ли?
— Да — отговори вместо нея Чарли.
— На първия етаж. Качете се по онези стълби и завийте наляво. Там вече има човек, полицай. Каза, че ви е квартирант.
Кейт кимна и се насочи към стълбите.
— Един момент… — заговори втората сестра. — Не може да се качите горе с всички тези деца. Това е болница…
— Сестра Агата! — последва остро порицание. — Не обръщайте внимание, госпожо Финеган. Вървете, драга. Побързайте!
Кейт се затича към стълбите. Фиона я последва, бавена от бебето. Намираше се по-близо до бюрото на сестрите, отколкото си мислеха те и успяваше да ги чуе, докато вървеше към стълбите.
— На моменти трябва да пренебрегваме правилата от съчувствие, сестра Агата… Това е последният шанс на тези деца да видят баща си…
— О, не! — зарида Фиона, а хълцанията ѝ отекваха в стените на фоайето. Подаде Айлийн на полицай Колинс и затича след майка си. Двете отвориха едновременно вратите към отделението. Посрещна ги потресаваща гледка.
Пади лежеше на легло в предната част на едно общо помещение, представляващо мъжкото отделение. Очите му бяха затворени. Стенеше тихо и въртеше глава в двете посоки. Дишането му беше едва чуто и мъчително, а лишеното му от всякакъв цвят лице лъщеше от пот. Докато доближаваха към него, завладя го нов пристъп на болка. Той се загърчи, молейки се да спре. Фиона забеляза, че кожата на ръцете му липсва, а там, където някога се беше намирал десният му крак, нямаше нищо.
До леглото му седеше Роди в своята синя униформа. Обърна се, като чу да приближават. Лицето му беше мокро от сълзи.
— О, Кейт… — промълви.
Кейт се запрепъва към леглото.
— Пади? — прошепна. — Пади, чуваш ли ме?
Той отвори очи и я погледна, но не я разпозна. Заля го нова вълна от болка и този път започна да крещи и да извива гръб.
Неспособна да го понесе, Фиона запуши ушите си с ръце.
— Помогнете на баща ми — изстена. — Моля ви, нека някой помогне на баща ми.
Ужасената Айлийн запищя пронизително в ръцете на полицая, а Шийми зарови лице в краката на Чарли. Секунди по-късно до леглото на баща ѝ стояха две сестри и лекар. Сестрите го задържаха, а лекарят му инжектира морфин в ръката. Като че мина цяла вечност, но в действителност бяха само няколко секунди и агонията му утихна.
— Госпожо Финеган? — заговори лекарят, висок мъж с побеляла коса.
— Да.
— Боя се, че трябва да ви уведомя… На мъжа ви не му остава много. Краката му бяха премазани. Принудихме се да ампутираме единия незабавно, защото иначе щеше да умре от кръвозагуба. — Той замълча за кратко. — Има и други наранявания и… вътрешен кръвоизлив. Опитваме се да облекчаваме болката му, но няма да изкара още дълго… Съжалявам.
Кейт закри лицето си с длани и зарида. Фиона приближи до баща си и хвана ръката му. Беше замаяна от шока. Съзнанието ѝ не можеше да приеме случващото се. Нали само преди малко му беше казала довиждане, преди да тръгне за работа? А сега лежеше в болнично легло с натрошено тяло. Не може да е истина, каза си, докато се взираше в дланта му, така голяма, сравнена с нейната. Не е възможно…
— Фий…
— Татко! Какво има?
Той преглътна.
— Вода.
Тя сграбчи кана с вода от шкафчето на друг пациент.
— Мамо! Мамо! — викна, докато сипваше малко в една чаша. Подпря главата на баща си с една ръка, а с другата долепи чашата до устните му.
Кейт се озова до него на мига.
— Пади? — заговори, като се мъчеше да се усмихне през сълзи. — О, боже… Пади…