— Кейт — произнесе дрезгаво, като с мъка повдигаше гърдите си заради усилието да заговори. — Изправи ме.
Обезумелият стъклен поглед беше изчезнал; разпознаваше семейството си.
Бавно и внимателно Кейт и Фиона го наклониха леко напред и спряха, щом нададе вик от болка, а после наместиха възглавницата зад него. Дишането му стана плашещо накъсано; той затвори очи за няколко секунди, докато напрежението в гърдите му понамалее. Впрягайки всичките си останали сили, събра семейството около себе си.
Направи знак към Айлийн. Полицай Колинс я подаде на Кейт, която я положи нежно на леглото. Той я задържа в изранените си ръце, целуна я по ръчичката, а после и по челото и я върна на Кейт. Успокоен, че чува гласа на баща си, Шийми се втурна към него, но Фиона го задържа и колебливо му обясни, че трябва да бъде внимателен.
— Защо? — попита той нацупено и отстъпи назад.
— Защото татко е ранен зле.
— Къде?
— В крака, Шийми.
Шийми хвърли поглед към долната част от тялото на баща си. Прехапвайки устната си, погледна към сестра си и каза:
— Но кракът на татко го няма.
В пълен шок и абсолютно ужасена, Фиона все пак се отнесе деликатно към малкото си братче.
— Единия го няма, Шийми, но нараняването е на другия.
Шийми кимна. После, кротък като мишле, приближи към баща си. Целуна коляното му и го потупа леко и нежно с малките си пръстчета.
— Вече по-добре ли е, тате? — попита.
— Да, Шийми — прошепна Пади и протегна ръка към сина си. Прегърна момчето, целуна го по бузата и го пусна.
След това повика Чарли и му обясни, че сега той е мъжът в къщата и се налага да се грижи за майка си, брат си и сестрите си.
— Не, татко, ти ще се оправиш…
Пади му изшътка, а после го помоли да отиде при преметнатия през рамката на леглото шлифер и да извади часовника му. Чарли изпълни молбата му. Пади му обясни, че някога е бил на дядо му, а сега е негов.
— Ти си добро момче, Чарли. Грижи се за тях. Закриляй ги.
Чарли кимна и се обърна с гръб към леглото. Раменете му се тресяха.
Пади насочи вниманието си към Фиона, която все още стоеше до леглото и пое ръката ѝ в своята. Тя се загледа в ръцете на двама им, а сълзите ѝ не спираха да се леят.
— Фий…
Вдигна поглед към лицето на баща си. Сините му очи задържаха взора ѝ.
— Обещай ми, момиче — заговори преливащ от емоции, — че ще следваш мечтата си без значение какво ще ти струва. Можеш да го постигнеш. Отворете свой собствен магазин двамата с Джо и не обръщай внимание на хората, които те убеждават, че няма да успееш… Обещай ми.
— Обещавам, татко — отвърна Фиона, докато се давеше от сълзите си.
— Добро момиче. Ще те наблюдавам. Обичам те, Фиона.
— И аз те обичам, татко.
Пади се обърна към Роди; той хвана ръката му. Двамата мъже останаха загледани един в друг. Не си размениха нито дума; не се налагаше. Пади го пусна и Роди се отдалечи мълчаливо. Дишането на Пади отново стана много мъчително. Остана да лежи тихо, без да обелва дума известно време, само се взираше в Кейт. Тя плачеше и не беше способна да вдигне глава и да го погледне.
Когато намери сили да заговори отново, докосна лицето ѝ с пръсти.
— Не плачи, мила, недей — каза тихо. — Спомняш ли си онзи ден в църквата преди всички тези години? Денят, в който те зърнах за първи път. Беше още момиче. Такава красавица. Тичаше през снега, за да не закъснееш за литургията. Аз се връщах от закусвалнята със сандвич с бекон в ръка. Натиках го в джоба си и те последвах, цялата църква се размириса от него. Ти беше най-красивото момиче, което някога бях виждал.
Кейт се усмихна през сълзи.
— И оттогава все ти се иска да не ме беше зървал. Спрях те да се скиташ. Не те пуснах в Америка. Задържах те в Лондон.
— Ти открадна сърцето ми. И никога не го пожелах обратно. Цялото щастие, което съм познал, е било заради теб. Обикнах те от онзи ден в „Свети Патрик” и винаги ще те обичам.
Кейт наведе глава и проплака.
Болките в гърдите на Пади се подновиха. В ъгълчето на устата му се показа капка кръв и се стече надолу по брадичката. Фиона я обърса с ръба на чаршафа.
— Кейт — продължи с глас, стихнал до шепот. — Чуй ме… В подплатата на стария куфар има две лири. Мъжете от работата ще съберат известна сума. Недей да проявяваш излишна гордост и ги вземи. Ще са ти нужни. — Кейт кимна, борейки се със сълзите. — Пиши на Майкъл и му кажи… — започна отново, но болката го спря. Той стисна ръката ѝ. — Кажи му какво се е случило. Той ще прати пари. И се погрижи да не бъда погребан с брачната си халка. В малката чинийка на рамката на камината е. Вземи я и я заложи.