Най-голямата ѝ дъщеря създаваше големи тревоги на Кейт. Нейната непоколебимост и целеустременост бяха толкова силни, така последователни, че чак страх да те хване. Сърцето ѝ се изпълни с внезапен прилив на майчинска обич, обзе я пламенно желание да я защити. Колко момичета от работнически семейства се захващаха със свой магазин, почуди се. Ами ако успееше да го отвори само за да стане свидетел на неуспеха му? Това щеше да разбие сърцето ѝ. И после щеше да прекара целия си живот, огорчена от нещо, за което поначало не е трябвало да мечтае.
Кейт беше споделяла тревогите си с Пади при много случаи, но Пади, горд с пламенния устрем на най-голямата си дъщеря, все отвръщаше, че няма нищо лошо едно момиче да притежава силен дух. Силният дух да е нещо хубаво? Ясни ѝ бяха тези неща. Духът беше онова, което докарваше уволнение на жените от работните им места и синини по лицата им, причинени от съпрузите. Какво добро можеше да донесе силният дух, ако целта на целия свят е да ти го отнеме? Тя въздъхна тежко — дълга и шумна майчина въздишка. Щеше да се наложи отговорите на тези въпроси да почакат. Обядът беше готов.
— Фиона, къде е брат ти? — попита.
— При газовата фабрика да търси буци кокс. Каза, че ще го продаде на госпожа Маккалъм за огнището ѝ. Тя не иска да плаща за въглища.
— На това момче му хрумват повече начини да изкара пари, отколкото на Банката на Англия. И от лайно би изкарал печалба — подхвърли Пади.
— Я стига! Това е кухнята ми, а не бордей — скара му се Кейт. — Фиона, сложи соса на масата.
Откъм предната част на къщата се разнесе трополене. Външната врата се отвори и шумът нахлу вътре. Чарли си беше у дома и теглеше на въже зад гърба си дървена количка.
Малкият Шийми вдигна глава.
— Убиеца от Уайтчапъл — кресна ликуващо.
Кейт се намръщи. Никак не одобряваше новата брутална игра на синовете си.
— Да, малко момченце — долетя нечий призрачен глас от коридора. — Убиеца от Уайтчапъл е, повелителят на нощта, дошъл съм за непослушни деца.
Говорът прерасна в злокобен смях, а пищящият от страх и удоволствие Шийми се изправи на пълните си крачета и затърси място да се скрие.
— Ела тук, миличък — прошепна му Фиона и се втурна към люлеещия се стол пред камината.
Седна и разстла полите си. Шийми пропълзя отдолу, но забрави да мушне стъпалата си. Чарли се появи в кухнята, като продължаваше да се смее страховито. Когато зърна малките обувчици, стърчащи изпод полата на сестра му, едва се сдържа да не прихне и да не развали играта.
— Виждали ли сте наоколо непослушни момчета, госпожо? — попита майка си Чарли.
— Я стига и ти! — отвърна Кейт и го перна. — Престани да плашиш брат си.
— О, на него му харесва — прошепна Чарли и ѝ направи знак да мълчи. — Хей, Шийми — извика приканващо. — Хайде, покажи се! — Отвори вратата на долапа. — Няма го тук. — Погледна под мивката. — И тук не е. — Доближи до сестра си. — Ти виждала ли си палави малки момчета наоколо?
— Само това, което гледам в момента — отвърна тя и приглади полите си.
— И няма друг? А тези крака, дето стърчат отдолу твоите ли са? Струват ми се мънички за дебела крава като теб. Нека огледам по-отблизо.
Чарли сграбчи Шийми за глезените и го издърпа навън. Шийми изпищя, а Чарли започна да го гъделичка така силно, че дори застраши живота му.
— По-кротко, Чарли — предупреди го Кейт. — Остави го да си поеме въздух.
Чарли престана и Шийми го ритна по крака, за да го накара да продължи. Когато накрая наистина остана без дъх, Чарли спря и го потупа нежно по главата. Шийми се просна на пода, като дишаше тежко и гледаше брат си с искрено обожание. Чарли представляваше центърът на неговата вселена, неговият герой. Боготвореше го, следваше го навсякъде и дори настояваше да се облича като него, включително и до парчето плат, което накара майка си да завърже около шията му като имитация на носеното от Чарли яркочервено шалче, с каквито се кипреха всички младежи. Двете момчета бяха почти идентични, и двамата приличаха на майка си с червените си коси, зелените очи и луничките.
Чарли окачи връхната си дреха, после извади шепа монети от джоба си и ги пусна в кутията от чай.
— Малко повече от обичайното, мамо. Тази седмица работих няколко допълнителни часа.
— Благодаря ти, скъпи. Радвам се. Опитвам се да спестя нещо, за да купим палто за баща ти. В магазина на Молфлин имат някои нелоши втора ръка. Поправяла съм старото му толкова много пъти, че вече цялото е на кръпки.