Той седна до масата, взе дебел комат хляб и го задъвка. Пади хвърли поглед над вестника си, видя, че яде, и го перна по главата.
— Изчакай майка си и сестра си. И си свали шапката, когато си на масата.
— Фиона, ще сложиш ли Шийми да седне? — помоли Кейт. — Къде е Роди? Още ли спи? Обикновено миризмата на храна го кара да се размърда. Чарли, върви да го повикаш.
Чарли стана от масата и отиде до стълбите.
— Чичо Роди! Обядът е готов!
Не последва отговор и той се запъти нагоре.
Фиона изми ръцете на Шийми и го настани до масата. Завърза кърпа около шията му и му даде парче хляб, за да го задържи тих. После отиде до шкафа, извади шест чинии и ги отнесе до печката. В три от чиниите бяха сервирани пържоли, картофено пюре и сос. Кейт извади тигана от фурната и раздели съдържанието му заедно с останалото от пюрето и соса между другите три чинии.
— Наденички в тесто! — нададе вик Шийми, загледан в бухналото хрупкаво тесто и крайчетата на наденичките стърчащи от него, нещо което бяха яли безброй пъти.
Нито на Кейт, нито на Фиона някога беше хрумвало да оспорят пържолите в чиниите на мъжете и тестото в техните собствени. Мъжете печелеха прехраната и им беше нужно месо, за да имат сили. Жените и децата вкусваха по някое парче бекон или наденичка през уикенда, ако надниците го позволяваха. Фактът, че Кейт се трудеше над казана и пресата и изцеждаше камари мокро пране през целия ден или пък, че Фиона стоеше на крак и пакетираше чай часове наред, не беше коментиран и нищо нямаше да се промени, ако бъдеше споменат. Надниците на Пади и Чарли представляваха по-голямата част от приходите на домакинството; с тях се плащаше наема, купуваха се дрехи и се набавяше по-голяма част от храната. Спечеленото от Кейт и Фиона отиваше за въглища и дребни нужди в къщата като вакса за обувки, газ и кибрит. Ако Пади или Чарли се разболееха и пропуснеха работен ден, всички биха страдали. Същото важеше за всеки дом на всяка улица в Източен Лондон — мъжете получаваха месото, а жените — каквото намереха.
Кейт отново дочу тежките стъпки на Чарли по стълбите.
— Няма го, мамо — заяви и се върна до масата. — Не ми прилича да е спал в леглото си.
— Странно — отбеляза Пади.
— Обядът му ще изстине — завайка се Кейт. — Фиона, подай ми чинията. Ще я сложа във фурната. Къде ли е? Сутринта нямаше ли го вкъщи, Пади?
— Не, но обикновено не се прибира, преди да съм излязъл, така че няма как да го видя.
— Надявам се, че е добре. Дано не му се е случило нищо.
— Струва ми се, че досега бихме научили, ако беше станало нещо — отвърна Пади. — Може би някой от следващата смяна се е разболял и се е наложило да замества. Познаваш Роди, ще се появи.
Роди O’Meapa, квартирантът на семейство Финеган, не беше техен роднина, но децата му викаха чичо. Беше израснал заедно с Пади и по-малкия му брат Майкъл в Дъблин и беше имигрирал първо в Ливърпул, а после пристигна в Лондон с тях, като реши да остане в Уайтчапъл при Пади, докато Майкъл продължи към Ню Йорк. Познаваше децата на Финеган, откакто бяха родени, беше подрусвал на коляно всички до едно, беше ги спасявал от улични гамени и зли кучета, а вечер пред огъня им разказваше истории за духове. Беше им повече чичо от истинския им, когото никога не бяха виждали, и те го обожаваха.
Кейт запари чай и седна. Пади произнесе молитва и семейството започна да се храни. Тя се загледа в децата си и се усмихна. Когато ядяха, бяха тихи. Може би предстояха около две минути покой. Чарли се нахвърли върху съдържанието на чинията си. За него нямаше засищане. Не беше висок, но беше едър за шестнайсетте си години: с широки рамене, як и агресивен като бултериер по думите на мъжете от квартала.
— Има ли още картофи, мамо? — попита.
— На печката са.
Той стана и си сипа допълнително пюре в чинията. В този момент входната врата се отвори.
— Ти ли си, Роди? — извика Кейт. — Чарли, извади чинията на чичо си…
Гласът ѝ пресекна при появата му. Фиона, Пади и дори Шийми спряха да се хранят и погледнаха към него.
— Боже! — възкликна Пади. — Какво ти се е случило?
Роди O’Меара не отговори. Лицето му беше сиво на цвят и държеше полицейската си шапка в ръка. Куртката му зееше разкопчана и по предницата ѝ имаше размазана кръв.
— Роди, приятелю… кажи нещо — настоя Пади.
— Ново убийство — заговори най-накрая Роди. — На Бъкс Рол. Жена на име Поли Никълс.