Сарти седеше сред развалините на обяда си; лицето му имаше цвета на зряло сирене камамбер, а кръвясалите му очи бяха оцъклени от страх.
Карло отиде до прозореца и седна на перваза. Усмихна се на Сарти.
— Слушай, шкембо, този тук е мой приятел. — И размаха палец към мен. — Ако някой ще го дои, това съм аз. Няма да ти го повтарям два пъти. Чактисваш ли?
Сарти кимна утвърдително. Облиза устни, опита се да каже нещо, но езикът му се беше вързал.
— Имал си доста изписани листа за него, а? — продължи Карло. — Донеси ми ги утре сутринта у дома, ама всичките. Загря ли?
Сарти отново кимна.
— Ако някое от тези листчета попадне в ръцете на полицията, тогава някой пък ще й подшушне за онази работа, дето ти я свърши във Флоренция. Ясно ли е? — заключи Карло.
Сарти кимна. По лицето му се стичаше пот.
Карло ме погледна.
— Така добре ли е, приятел? Този нещастник няма да те закача повече. Гарантирам ти.
Казах, че съм напълно удовлетворен.
Карло се ухили.
— Добре. Какво ли не правя за приятел. Ти играеш за мен, аз играя за теб. Върви сега да се позабавляваш. Пък ние с шишкото ще си поприказваме.
Очите на Сарти така се изцъклиха, че очаквах в следващия миг да изхвръкнат от орбитите си. Той размаха дебелите си мръсни ръце към мен.
— Не ме оставяйте с него, синьор — замоли ме нещастникът с глас, който ме смрази. — Не ме оставяйте с него!
Не можех да го съжаля.
— Довиждане — казах на Карло. — Ще ти се обадя.
Като слизах по стълбите, чух звук, който напомняше писък на уплашен заек.
Когато се озовах на улицата, аз също бях плувнал в пот.
Единадесета глава
I
Едва когато поех с колата към моята квартира, си дадох сметка, че още не зная името на клиента на Сарти, който го е наел да следи Хелън. А трябваше да го зная.
Запитах се дали да не се върна в апартамента на Сарти и да накарам Карло да го принуди да ни даде тази информация, но реших, че не бива да го правя. Не беше уместно да посвещавам Карло повече от необходимото.
Минавах недалеч от офисите на Международното бюро за издирване. Запитах се дали да не опитам сам да се добера до сведенията, които ме интересуваха. Но това означаваше да проникна с взлом в Бюрото. По това време — три часът следобед в неделя — рискът изглеждаше минимален. Реших да опитам.
Оставих колата в една глуха пряка, извадих от багажника лост за сваляне на гуми и отвертка, пъхнах ги в джоба на шлифера си и бързо се отправих към сградата, където се помещаваха офисите на Бюрото.
Главният вход беше затворен и заключен. Заобиколих откъм гърба на сградата до вратата на портиерната и я намерих отворена. Озовах се в преддверие, пълно с кофи за смет и празни бутилки от мляко, спрях да се ослушам, а после, като не чух нищо, тихо се промъкнах по стълбите до първия етаж.
Намерих Международното бюро за издирване в дъното на един коридор. То заемаше шест стаи и през матираните стъклени врати не се процеждаше светлина. Минах от врата на врата, като почуквах на всяка от тях и изчаквах, но не получих отговор на чукането си.
С лудешки разтуптяно сърце извадих лоста за сваляне на гуми, пъхнах го между една от вратите и касата и натиснах леко. Бравата се счупи, без да издаде тревожен шум, и вратата се отвори. Влязох в безлюден офис, затворих след себе си и се огледах.
Беше кабинетът на един от началниците. Минах през междинната врата в съседния офис. Едва в четвъртия открих това, което търсех. Покрай стената имаше редица шкафове с папки. Избрах шкафа, обозначен с буква „Ч“, и с помощта на отвертката и лоста успях да насиля ключалката и да го отворя.
В продължение на десет минути прелиствах купчината папки в шкафа, но не намерих нито една с името на Хелън на корицата. Отстъпих съкрушен. Шкафовете съдържаха толкова много папки, че щеше да е невъзможно да прегледам всички! Тогава ми хрумна, че Сарти може да е отделил папката на Хелън от останалите. Влязох в петия офис.
Тук имаше три бюра, едното от които на Сарти. Разбрах това по входящата поща на негово име.
Седнах на стола му и започнах да проверявам чекмеджетата. Третото отдясно бе заключено. Отново използвах за малко лоста, отворих го и почувствах как ме облива вълна на облекчение. Единственото нещо в чекмеджето беше папката, която търсех.
Извадих я, сложих я на бюрото и я разтворих. Прелистих я за около минута, после оттласнах назад стола, посегнах за цигара и я запалих. Вече знаех кой е инструктирал Сарти да наблюдава Хелън и бях потресен.