Намерих я във всекидневната да подрежда купчина дългосвирещи плочи. Носеше бял копринен халат и русите й коси бяха разпилени по раменете. Изглеждаше добре, и тя го знаеше.
— Лесно ли се ориентирахте за етажа? — попита тя, остави плочите настрана и ми се усмихна.
— Не беше особено трудно. — Затворих вратата. — Знаете ли, не бива да правим това, само ще си навлечем големи неприятности.
Тя сви рамене.
— Не е нужно да оставате.
Приближих се до нея.
— Нямам намерение да оставам. Защо ме повикахте?
— За бога, Ед! — възкликна, изгубила търпение. — Не можете ли да се отпуснете поне за миг?
Сега, насаме с нея, предпазливостта отново се възцари в съзнанието ми. Едно беше да си представям, че съм насаме с нея, но при положение, че служебният ми пост зависеше от това дали ще бъда открит, истинското присъствие тук беше нещо съвсем различно. Съжалявах, задето съм дошъл.
— Мога да се отпусна — отвърнах. — Но вижте, трябва да мисля и за работата си. Ако баща ви открие, че се навъртам около вас, свършено е с мен! Сериозно го говоря. Той ще се погрижи да не получа никъде журналистическа работа, докато съм жив.
— Наистина ли се навъртате около мен? — попита тя, разтвори широко очи и придоби учуден израз.
— Знаете какво имам предвид.
— Той няма да открие… защо му трябва?
— Може да го узнае. Ако ме видят на идване или докато се измъквам, непременно ще научи.
— Тогава внимавайте да не ви видят. Не е толкоз трудно.
— Тази работа означава всичко за мен, Хелън. Това е моят живот.
— Не бих казала, че сте романтичен тип — изрече тя и се разсмя. — Моите италианци не мислят за работата си, те мислят за мен.
— Нямам предвид вашите италианци.
— О, Ед, моля ви да седнете и се отпуснете. Нали сте тук сега, защо трябва така да се вълнувате?
Седнах, но си казах, че съм се побъркал, щом съм тук.
Хелън отиде до шкафчето с напитки.
— Шотландско или ръжено?
— Предпочитам шотландско.
Наблюдавах я и се питах защо ли ме повика посред нощ. Защото не се държеше предизвикателно.
— Ед, докато не съм забравила: бихте ли погледнали тази кинокамера? Вчера я купих, но не работи устройството за освобождаване. Разбирате ли от кинокамери?
Махна с ръка към камерата в скъп кожен калъф, окачена на един стол. Станах, отворих калъфа и извадих шестнайсет милиметрова камера „Пейар болекс“ с троен обектив.
— Хей! Това е великолепна вещ! — възкликнах. — Какво, за бога, възнамерявате да правите с нея, Хелън? Трябва да е безумно скъпа?
Хелън се разсмя.
— Наистина се оказа скъпа, но винаги съм искала да имам кинокамера. Всяко момиче трябва да си има поне едно хоби, не мислите ли? — Пусна бучки лед в две чаши. — Искам да си осигуря спомени от Рим за стари години.
Заобръщах камерата в ръце. Изведнъж ми хрумна, че Хелън, както по всичко личеше, живее доста нашироко за средствата, които й осигуряваше баща й. Беше ми казал, че ще й изпраща по шейсет долара седмично. И беше подчертал, че не желае тя да разполага с повече. Като знаех цената на квартирите в Рим, наемът за тази би бил около четирийсет долара седмично. Погледнах към барчето, натъпкано с какви ли не напитки. Как можеше да живее така нашироко? И после тази скъпа камера, която неочаквано е купила…
— Да не би някой да ви е завещал богатство?
Очите й премигнаха и за миг тя като че ли се обърка, но само за миг.
— Де да беше така. Защо питате?
— Не че ми влиза в работата, но всичко това струва доста пари — махнах с ръка, оглеждайки апартамента.
Тя сви рамене.
— Сигурно. Баща ми ми отпусна щедра издръжка. Държи да живея по този начин.
Не ме погледна, докато говореше. Дори да не знаех колко точно й дава, лъжата беше съвсем очевидна. Макар да се озадачих, всичко това не ми влизаше в работата, затова промених темата.
— Какво й има на камерата?
— Устройството за освобождаване не работи.
Докато ми посочваше, пръстът й докосна ръката ми.
— Ключалката на предпазителя е разтворена — казах аз и й показах. — Ей това тук. Натискате го и освобождаването ще задейства. Поставена е, за да не тръгне ненадейно моторът.
— Господи! Днес насмалко да я върна в магазина. Добре ще е да прочета инструкцията. — Взе камерата от мен. — Не ме бива с техниката. Вижте колко филми си купих! — И ми посочи към бюрото, където стояха десет големи кутии шестнайсетмилиметрови филми.