Досието, изготвено от Сарти, започваше така:
„В съответствие с инструкциите на синьорина Джун Чалмърс днес се уговорих с Финети и Молинари да установят двадесет и четири часово наблюдение на синьорина Хелън Чалмърс…“
Джун Чалмърс!
Значи тя е в дъното на тази работа! Прелистих набързо донесенията и попаднах на едно, което носеше моето име. То съдържаше десет страници с описание на връзката ми с Хелън. Най-горе на първата страница пишеше:
„Екземпляр от доклада, изпратен на синьорина Чалмърс в хотел «Риц», Париж, на 24 август.“
Сведението съдържаше всички подробности от плана на Хелън да наеме вила в Соренто, идеята й, споделена с мен, да фигурираме там като мистър и мисис Шерард, уговорката, че тя ще пристигне в Соренто на двайсет и осми, а аз ще се присъединя към нея на двайсет и девети.
Облегнах се назад в стола и усетих челото си оросено в пот. Нямаше съмнение, че по някое време Сарти е поставил микрофон в апартамента на Хелън и затова знае всички тези подробности. Несъмнено беше и друго: Джун Чалмърс е узнала, че съм ходил в Соренто, за да стана любовник на Хелън, когато се видяхме с нея на неаполското летище. Защо тогава не е казала на Чалмърс?
Сгънах набързо папката и я мушнах в джоба си. Не можех да остана тук нито миг повече. Имаше опасност портиерът да реши да предприеме обиколка на служебните помещения и да ме открие.
Прибрах и инструментите в джоба си, а после, като огледах предпазливо дългия коридор, бързо се промъкнах надолу по стълбите и излязох на улицата.
Прибрах се в квартирата си. Съблякох шлифера, седнах и отново запрелиствах папката.
Тя се оказа много по-пълна и съдържателна, отколкото Сарти се опитваше да ми внуши. В нея фигурираха не само телефонните обаждания, но и разговорите ми с Хелън, когато съм бил при нея. Имаше й разговори между нея и други мъже, които представляваха потресаващо четиво: папката изобилстваше с неоспорими сведения, че Хелън е водила неморален живот. Всяко едно от тези сведения е било изпращано на Джун Чалмърс или в Ню Йорк, или в Париж.
Защо не беше се възползвала от тази информация? — неспирно се питах аз. Защо не ме беше издала на Чалмърс? Защо не го беше уведомила за живота, който води дъщеря му?
Нямах отговори на тези въпроси и накрая заключих папката в бюрото си.
Минаваше пет часът. Поисках частен разговор с Джак Мартин и ми казаха, че трябва да почакам половин час, докато ме свържат с Ню Йорк. Поръчах разговора, отидох до прозореца и се загледах в бързия неделен трафик, докато телефонът иззвъня.
— Ти ли си, Ед? — попита Мартин, като се обадих. — За Бога! Кой плаща този разговор?
— Не се безпокой. Какво научи от това, което исках? Успя ли да изровиш нещо за Манкини?
— Абсолютно нищо. Изобщо не съм чувал за такъв човек — отвърна Мартин. — Сигурен ли си, че не грешиш името? Да не би да става дума за Тони Амандо?
— Моят човек нарича себе си Карло Манкини. А този Амандо откъде ти хрумна?
— Отговаря на описанието ти. Едър, як и мургав, с точно такъв зигзагообразен белег на брадата.
— Трябва да е същият. Моят човек има глас като бурия и носи златна обица на дясното ухо.
— Това е същият! — възкликна възбудено Мартин. — Амандо! Двама с подобно описание не може да има.
— Какво знаеш за него, Джак?
— Вече не е тук, слава Богу. Създаваше големи неприятности и е опасен като гърмяща змия. Мисля, че е някъде там, на твоя територия. Напусна Щатите заедно с Франк Сети, когато изгониха Сети от страната.
— Сети? — прокънтя гласът ми.
— Точно така. Амандо беше главорез и заместник на Сети.
Това бе първата истински ценна новина, която получавах досега.
Главорез на Сети!
Най-после някои от елементите в тази картинна мозайка паснаха на своите места.
Мартин продължаваше да ми говори:
— Да не би да си го срещнал в Италия?
— Срещнах го. Мисля, че участва в контрабандата с наркотици. Исках да проверя някои данни за него.
— Сети се занимаваше тук със същото, преди да го изгонят. И той е в Италия, нали?
— Така подочух. Слушай, Джак, мога да докажа, че Амандо е пътувал със самолет от Рим за Ню Йорк два дни преди Меноти да бъде очистен и се е върнал в Рим на следващия ден.
— Е, това е нещо. Ще предам информацията на Колиър, шефа на местната полиция. Може да му е от полза. Не е изключено да издирва точно тази връзка. Той беше убеден, че Сети или Амандо са очистили Меноти, но и двамата имаха желязно алиби за времето, когато Меноти беше убит. Разполагаха с куп свидетели, които твърдяха, че били заедно с тях в някакъв игрален дом в Неапол.