— Амандо се хвали, че бил страшно печен във фабрикуването на алибита. Говори с Колиър, Джак, и благодаря за информацията.
Заразхождах се из стаята и премислях новополученото сведение. Излизаше, че теорията ми, според която Карло е убил Меноти, а Хелън се е опитала да шантажира Карло, е основателна. Но засега не разполагах с прашинка доказателство, което да убеди съдебните заседатели. Всичко си оставаше теория, но все пак се движех в правилна посока.
Изкушавах се да отида при Карлоти и да му разкажа цялата история. При своята организираност имаше вероятност той да успее да се добере до истината, подпомогнат от моята теория.
Ала овладях импулса си. Щом Карло научи, че съм ходил при Карлоти, ще извади на показ многобройните си доказателства срещу мен и това ще ме погуби.
Още не бе настъпил моментът да се каже истината на Карлоти. Трябваше да разполагам с истински непоклатими доказателства.
Прекарах останалата част от вечерта отново над сведенията на Сарти и си блъсках главата да открия и други гледни точки. Реших, че единствената ми надежда е да се съсредоточа върху Карло. Като отида в Неапол, ще трябва да отскоча до вилата на Майра и да видя дали ще мога да изровя нещо там.
II
Преди да хвана първия самолет от Рим за Неапол в понеделник сутринта, се обадих на Джина вкъщи.
— Здравейте, Ед — каза тя. — Чаках да се обадите. Какво става?
— Много неща. Не мога да говоря сега. Бързам. След пет минути отлитам за Неапол да присъствам на следствието. Ще се свържем, когато се върна.
— Вие всеки път ми казвате това. Сигурна съм, че нещо не е в ред. Безпокоя се за вас. Защо ме отбягвате?
— Не те отбягвам! Зает съм! Престани с това, чуваш ли? Имам само две-три минути. Ето какво искам да направиш. Полицията е свалила поста от апартамента на Хелън. Ключът е у портиера. Ще опразниш ли апартамента вместо мен?
— Да, разбира се.
— Връщам се по някое време утре и обещавам да ти се обадя. Ще успееш ли да се справиш с апартамента днес?
— Ще се опитам.
— Кажи на Максуел, че старият иска това. Той няма да се противопостави.
— А вие ще ми се обадите ли, като се върнете?
— Да, разбира се. Довиждане засега.
Трябваше да тичам по пистата, за да хвана самолета.
Пристигнах в Неапол малко след десет и половина. Резервирах си стая в хотел „Везувий“, изкъпах се, после взех такси, за да се явя в следствения съд.
Изненадах се, че съм единственият призован свидетел. Гранди и Карлоти бяха там. Гранди ме изгледа продължително и мрачно, после извърна очи. Карлоти кимна, но не дойде да се ръкува с мен.
Съдия-следователят Джузепе Малети, плешив дребен човек със заострен, подобен на човка нос, избягваше да среща погледа ми. Впрочем той гледаше към мен, но винаги успяваше в последния момент да насочи погледа си в една точка малко над главата ми.
Призоваха ме да идентифицирам тялото на Хелън и да обясня защо е била в Соренто.
Тримата журналисти, които присъстваха, очевидно бяха отегчени от процедурата и изражението на лицата им стана още по-унило, когато обясних, че, доколкото ми е известно, Хелън е наела вилата за едномесечна почивка. Нищо не се каза за това, че вилата е била наета на името на мисис Шерард.
Сякаш просто за да каже нещо, Малети ме попита дали според мен Хелън не се е страхувала от височини. Изкуших се да отговоря положително, но в този миг улових язвителния израз в очите на Гранди и реших, че ще е по-безопасно да заявя, че не зная.
След още няколко шаблонни въпроса, които не изясниха никому нищо, Малети ме освободи и призова Карлоти.
Карлоти наелектризира с показанието си тримата журналисти и един скитник, влязъл в залата да се избави за час от горещината навън.
Лейтенантът каза, че не е убеден, че смъртта на Хелън е случайна. Той и неаполската полиция правели издирвания, които навярно щели да докажат, че Хелън е станала жертва на престъпление. Заяви, че и други разследвания щели да завършат успешно до следващия понеделник, затова моли следствието да бъде отложено дотогава.
Малети имаше вид на човек, внезапно обзет от силен пристъп на зъбобол. Каза, че се надявал лейтенантът да има съществени основания да иска това отлагане, на което Карлоти отговори скромно, че наистина има такива. След дълго колебание Малети разреши отлагането и побърза да се оттегли, сякаш се боеше някой да не оспори правото му на такова решение.