Отново се сниших във водата и като заплувах бруст, тихо се отдалечих към стъпалата. Положил ръка на най-долното от тях, хвърлих поглед през рамо. Мъжът още гледаше към светлините на Соренто, с гръб към мен. Измъкнах се от водата и безшумно поех по стъпалата, като внимавах да не излизам от сенките на надвисналите дървета. Погледнах назад, но мъжът бе все така неподвижен и гледаше встрани от мен.
Стъпалата ме изведоха на една тераса, разположена над пристана. Тук спрях и се загледах във вилата, която беше на петнайсет метра над мен.
Видях голям, осветен прозорец с отдръпнати завеси. Там горе нямаше признаци на живот, но дочух едва доловими звуци на танцова музика, която идваше от радио или грамофонна плоча.
Като се стремях да бъда винаги в сянка, изкачих тихо и бавно други стъпала, които ме отведоха до втората тераса.
Там имаше ивица гъста сянка, хвърляна от едно портокалово дърво, което се намираше срещу осветения прозорец. Останах в сянката, сигурен, че никой не може да ме види, и надникнах в стаята, която се оказа просторна, луксозно обзаведена всекидневна.
Четирима мъже седяха около маса в средата на стаята. Играеха покер. Зад тях, изтегната в един диван, беше Майра Сети. Четеше списание и пушеше; до нея имаше радиограмофон, който лееше тихи звуци танцова музика.
Огледах мъжете. Трима от тях бяха груби типове, като излезли от гангстерски филм. Дрехите им бяха ярки, връзките крещящи, лицата, опалени от слънцето — сурови, изпити и жестоки. Четвъртият привлече по-силно вниманието ми. Беше към петдесетгодишен, едър, много пълен и с тъмна кожа. Бях виждал доста негови снимки по вестниците, за да не го позная сега. Почувствувах как в мен нахлува лека вълна на тържество. Бях успял в нещо, в което се беше провалила цялата полиция, на Италия! Трябваше отдавна да се досетя, че тази вила е тайното убежище на Франк Сети, но кой знае защо, не можех да допусна, че е точно тук.
Четиримата се бяха увлекли в играта. Ясно личеше кой печели. Пред Сети стърчаха шест купчинки чипове. Останалите трима едва имаха по някой чип пред себе си. Както ги наблюдавах, един висок и слаб мъж с вид на отявлен негодник хвърли картите с жест на възмущение. Каза нещо на Сети, който му се изхили хищнически, оттласна стола си и стана. Другите двама също хвърлиха картите и се облегнаха намръщени в столовете си.
Сети погледна към Майра и й каза нещо. Тя вдигна очи с лице, което изразяваше дълбоко отегчение, кимна и пак се вглъби в списанието.
Високият отиде до прозореца и го разтвори. Приклекнах до ниската стена. Танцовата музика сега звучеше по-високо през отворения прозорец.
— Джери закъснява — каза високият през рамо към Сети.
Сети стана от масата, протегна едрите си крайници и се приближи до прозореца.
— Ще дойде — рече. — Джери е добро момче. Идва отдалеч. — Погледна към Майра. — Спри това проклето кречетало! Не мога да си чуя приказката.
Без да откъсва поглед от списанието, Майра се пресегна и изключи радиограмофона.
Сети и високият останаха до прозореца заслушани. Аз също се ослушвах. Стори ми се, че чувам едва доловимото пърпорене на моторна лодка някъде в морето.
— Ето го, че идва — каза високият. — Хари нали е там долу?
— Само да има късмета да не е — изръмжа Сети. Отдръпна се от прозореца и излезе от стаята. Миг по-късно се появи на терасата.
Обля ме пот. Знаех, че ако ме намерят тук, животът ми няма да струва пукнат грош. Ще ми прережат гърлото и ще ме хвърлят в морето. Укритието ми съвсем не беше сигурно. Ако някой от тях дойде до портокаловото дърво, няма да пропусне да ме забележи. Беше твърде късно да се опитвам да се преместя другаде. Останах ниско приведен, затаил дъх, долепен до стената на терасата.
Сети седна до една от масите на около петнайсет метра от мен. Високият също излезе на терасата и се спря, загледан към морето.
— Ето го — каза.
Майра излезе на терасата и се присъедини към него. Той й посочи нещо в мрака.
— Виждаш ли го?