— Виждам — потвърди тя. Опря ръце о ръба на стената и се наведе напред. Беше толкова близо до мен, че усещах аромата на парфюма й.
Червената светлина на пристана изчезна, сетне се появи отново. Настъпи дълга пауза. Сети запали пура. Майра и високият продължиха да се взират надолу към пристана. Бях толкова неподвижен, че един гущер, взел ме за част от мъртвата природа, пробяга по голия ми гръб.
После чух бързи стъпки нагоре по стъпалата. Изникна мъж по червена фланелка, черен панталон и еспадрили. Беше млад и привлекателен, с подчертано здравеняшки вид. Усмихна се широко на Майра, щом се появи на терасата.
— Здравей, кукло! — изрече.
Скуката на Майра се изпари веднага. Тя го дари с омайна усмивка.
— Здравей, Джери!
Той отиде до мястото, където седеше Сети, и стовари на масата пакет, увит в мушама.
— Здрасти, шефе. Ето стоката.
Сети се облегна назад и се усмихна на новодошлия.
— Чудесно. Седни, момче. Хей, Джейк, донеси му питие!
Джейк влезе във всекидневната. Майра дойде при двамата и Джери взе ръката й.
— Мога ли да целуна дъщеря ти, шефе? — попита с усмивка.
— Давай! — отвърна Сети и повдигна рамене. — Щом тя го иска, защо аз да имам нещо против? Имаше ли неприятности по пътя за насам?
— Никакви.
Майра и Джери се целунаха, после той я притегли на коленете си и я прегърна.
— Тук мястото е много подходящо за трафика — продължи той, — но как ще откарате пакета до Ница, шефе?
— Карло е уредил въпроса — каза Сети. — Много отракано момче е нашият Карло.
Лицето на Джери помрачня.
— Да не излезе прекалено отракано. — Погледна Майра. — Виждала ли си го напоследък, бебче?
Майра отвори широко очи с невинно изражение.
— Карло? Я не превъртай! За какво ми е тази маймуна, когато имам теб?
— Мисля, че си права — каза Джери и се смръщи. Като че ли не беше убеден. — Ама ти внимавай, все пак. Стой по-далеч от него!
Сети седеше все така облегнал гръб на стола, усмихнат и внимателно заслушан.
— Ти си ревнив — каза Майра и го погали по лицето. — Нямаш основания.
Джери я потупа по бедрото, после обърна поглед към Сети.
— Какво по-точно е уредил Карло?
— Хванал е един журналист да закара стоката в Ница — Ед Досън от „Уестърн Телеграм“ — поясни Сети и се ухили от ухо до ухо.
— Досън! — Джери се наведе напред. — Зная го тоя боклук! Виждал съм го да се мотае из Рим. Той ли ще свърши работата.
— Такова е намерението ни. Карло го е хванал здраво в ръцете си. Няма начин да допуснем грешка, щом човек като Досън ще бъде нашият куриер. Това е най-умното, което Карло някога е правил.
— Хм, Бога ми! Това наистина ми изглежда хитро!
Джейк се появи с чаша уиски и сода и я поднесе на Джери.
— Ела вътре, момче. Приготвил съм ти мангизите — каза Сети и стана. — Ще останеш ли за малко?
— Не се налага да се върна преди утре вечер.
Майра слезе от коленете на Джери и го хвана под ръка.
— Недей да се занимаваш сега с парите, мили — каза му тя. — Ела да идем в моята стая. Искам да ти кажа нещо.
Джери погледна към Сети.
— Имаш ли нещо против, шефе?
Сети се усмихна.
— Майра е вече голямо момиче. Прави каквото си иска. Мангизите са ти готови за, когато ги поискаш. Кога е следващата пратка?
— След три седмици. Всичко е уговорено.
Взел питието си, Джери последва Майра към вилата. Джейк, намръщен, ги проследи с очи.
— Някой ден Карло ще забие ножа си в тоя приятел, и то много скоро — рече той.
Сети се засмя.
— Зарежи това! Нека Майра се забавлява както си ще. Ако иска да има двама приятели, нека си има. — Хвърли от терасата остатъка от пурата си. — Прибери стоката в сейфа, Джейк. Карло ще я вземе чак в четвъртък. Ти ще я откараш в сряда през нощта за Рим… ясно ли е?
Джейк измърмори, че е разбрал. Взе пакета, увит в мушама, и двамата със Сети се прибраха във вилата.
Веднага щом се изгубиха от погледа ми, аз се изправих. Ето щастливия изход за мен! Ако пакетът не попадне в ръцете на Карло до четвъртък, аз няма да го откарам в Ница. А начинът да се предотврати това бе само един. Трябваше бързо да се върна в Соренто и да алармирам Гранди.
Поех по стъпалата към пристана, като внимавах да се движа безшумно. Достигнах последните няколко стъпала. Виждах червената светлина на стената и се спрях в гъстия мрак, търсейки мъжа, когото бяха назовали Хари.