— Повикай веднага полиция! — наредих му аз. — Зарежи тая твоя лодка. Доведи ми полицай, бързо!
Появи се един полицай, който, изглежда, се беше потулил сред сенките на паркинга. За щастие не се впусна в спор, както обикновено постъпват полицаите. Изслуша спокойно това, което му казах. Името на Франк Сети, изглежда, му говореше нещо. Обърна се към лодкаря и му каза да си държи езика зад зъбите, сложи белезници на Хари, реквизира една кола и ни откара с Хари в полицейския участък.
Слава Богу, Гранди беше още на дежурство. Той ме изгледа с недоумение, когато влязох в стаята му гол, като изключим плувките. Щом му казах, че съм открил Франк Сети и съм заловил един от неговите хора, веднага се оживи.
Казах му още, че във вилата има пратка наркотик и че ако действа бързо, ще има всички необходими доказателства, за да извърши арест. Свърза се по телефона с Главното управление в Рим и проведе спешен разговор с началника на Отделението за борба с наркотрафика. Получи заповед да нападне вилата.
Като тръгнахме към вилата, аз казах:
— Внимавайте. Там горе са петима, все яки и опасни мъжаги.
Той ми отправи кисела усмивка.
— Аз също мога да бъда як и опасен.
Излезе и го чух да крещи заповедно, след малко довтаса един полицай и ми показа къде мога да взема топъл душ. Даде ми и чифт фланелени панталони и пуловер.
Когато се облякох, Гранди вече беше заминал за пристанището, където трябваше да чака подкрепления от Неапол. Реших, че ще имам време да се обадя на Максуел, преда да започне атаката срещу вилата.
Успях да го хвана. Казах му, че след един час Франк Сети ще бъде арестуван, и го предупредих да чака за подробности. Казах, че тръгвам право за брега, където полицията ще се качи в плавателните съдове, за да потегли към вилата на Сети.
Максуел каза, че ще уведоми Ню Йорк и ще чака да му се обадя отново.
Взех такси за пристанището.
Гранди и трийсет въоръжени до зъби карабинери се товареха в три моторни лодки. Когато намекнах, че и аз трябва да тръгна с тях, Гранди ми отказа.
Потеглиха шумно в мрака и ме оставиха с моя лодкар, който не преставаше да си скубе косите и да се вайка за лодката си.
Казах, че ще му покажа мястото, където съм я оставил, ако намери моторница, която да ни откара дотам. След кратък спор той склони един свой приятел да ни вземе и потеглихме.
Когато прибрахме гребната лодка от брега, където я бях оставил, Гранди и хората му бяха вече на пристана под вилата на Сети. Бях наострил уши да чуя пукота на стрелбата, но не чух нищо.
Успях да убедя лодкаря да поостанем още край пристана на Сети. Луната бе вече изгряла и аз различих трите полицейски моторници на пристана.
След двайсетминутно чакане видях група хора, която се зададе по стената на пристана, след което се качи в моторниците. Сред тях имаше и едно момиче и аз разпознах в него Майра.
Казах на лодкаря да ме върне в Соренто и изчаках на брега слизането на Гранди, хората му и арестуваните. Той ги беше изловил до един.
Изтикаха ги в чакащата закрита полицейска кола, а аз се приближих до Гранди.
— Иззехте ли пратката наркотици?
— Да, благополучно.
— Някакви трудности?
Той поклати глава.
— Не им дадох възможност да ми създават неприятности.
— Бих искал да не се замесвам в тази история. Трябва да се върна веднага в Рим. Нали нямате повече нужда от мен?
— Не. Но ще дойдете в понеделник за следствието, надявам се.
— Ще дойда.
Оставих го, качих се в колата и потеглих обратно към хотела. Обадих се на Максуел и му дадох подробностите за задържането на Сети. Казах му да осигури новината и за Матюс от Асошиейтед Прес. Той обясни, че веднага пуска телеграма за Ню Йорк и след това ще се обади на Матюс.
— Връщам се в Рим тази нощ — рекох аз. — Ще се видим на сутринта.
Той попита дали нямам намерение да остана в Неапол и да отразявам делото, когато Сети застане пред съда.
Беше прав, разбира се, но ме тревожеше Карло. Не знаех как ще реагира, като научи, че Сети е бил арестуван и пратката наркотици, която той очаква, е била заловена. Трябваше да го убедя, че нямам нищо общо с тази работа, иначе щеше да ме очисти.