— Нали няма да използвате всичко това за Рим? Ще ви стигне за цяла Италия.
Хелън ми отправи странен поглед, който ми се стори малко лукав.
— Ще запазя повечето за Соренто.
— Соренто ли? — изненадах се аз. — Ще ходите в Соренто?
Тя се усмихна.
— Не сте единственият, който излиза в почивка. Били ли сте в Соренто?
— Не. Не съм ходил толкова далеч на юг.
— Наех една вила в покрайнините на Соренто. Прекрасна е и много, много уединена. Преди ден-два ходих до Неапол със самолет и уредих всичко. Дори наех жена от съседното село да идва да ми помага.
Внезапно усетих, че тя не ми казва това току-така. Изгледах я проницателно.
— Звучи прекрасно — казах. — Кога заминавате?
— По същото време, когато и вие отпътувате за Иския. — Остави камерата на масата, върна се и седна до мен на канапето. — И също като вас отивам сама.
Погледна ме. Поканата в очите й накара сърцето ми да задумка. Наведе се към мен с леко разтворени, плътни червени устни. Преди да разбера какво правя, тя бе в обятията ми и аз я целувах.
Тази целувка продължи около двайсет секунди и вече губех контрол над себе си, но изведнъж усетих, че Хелън отблъсква гърдите ми, и този упорит, настойчив натиск ме накара да се опомня. Пуснах я и се изправих.
— Това е безумие, не бива така — казах аз, задъхан като старец, тичал по стълбите. Изтрих червилото от устата си.
— Не бива така в Рим — отвърна тя, отпусна се назад и усмихната додаде, — но не и в Соренто.
— Вижте какво… — започнах аз, но тя вдигна ръка в знак, че трябва да замълча.
— Зная какво чувстваш към мен. Не съм дете. И аз чувствувам същото към теб — каза. — Ела с мен в Соренто. Всичко е уредено. Зная колко са важни за теб отношенията с баща ми и работата ти, но обещавам, че всичко ще бъде напълно безопасно. Наех вилата на името на мистър и мисис Дъглас Шерард. Ти ще бъдеш мистър Шерард, американски бизнесмен, пристигнал на почивка. Там никой не ни познава. Не искаш ли да прекараш един месец с мен… да бъдем само двамата?
— Но ние не бива в никой случай… — казах аз, макар да знаех, че няма причина, която да ни попречи, а и горях от желание да го направя. — Не може така главоломно да се впуснем в такова нещо…
— Стига си бил толкова предпазлив, мили. Няма да се впуснем в нищо. Най-старателно съм обмислила всичко. Ще отида дотам с колата. Ти ще пристигнеш на другия ден с влак. Мястото е чудесно. Разположено е на висок хълм, с изглед към морето. Няма друга вила поне на половин километър разстояние. — Скочи и грабна едромащабната карта, която лежеше на масата. — Ще ти покажа точно къде е. Виж, отбелязано е. Нарича се Бела Виста3 — не е ли чудно? От терасата се виждат заливът и Капри. Има и градина с портокалови и лимонови дръвчета и лози. Наоколо няма жива душа. Ще ти хареса.
— Надявам се, Хелън — отвърнах аз. — Признавам, че много ми се иска да дойда. Няма да съм нормален, ако не искам, но какво ще стане с нас след края на този месец.
Тя се засмя.
— Ако те е страх, че ще очаквам от теб да се ожениш за мен, успокой се. Смятам още дълго да си остана неомъжена. Това е заложено в природата ми. Не зная дори дали те обичам, Ед, но знам, че искам да бъда сама с теб един месец.
— Не бива да го правим, Хелън. Не е редно…
Тя докосна лицето ми с пръсти.
— Сега ще бъдеш ли така мил да си тръгнеш? — Потупа ме по лицето и се отдръпна. — Току-що се върнах от Неапол и съм много уморена. Няма за какво повече да говорим. Уверявам те, че няма нищо опасно. Зависи само от твоето желание да прекараш месец с мен. Обещавам ти, че няма да има никакви последствия. Помисли си. И нека не се срещаме до двайсет и девети. Ще бъда на гарата в Соренто да те посрещна от влака в три и половина от Неапол. Ако те няма, ще разбера и няма да се сърдя.
Прекоси хола и открехна входната врата.
Последвах я.
— Виж какво, Хелън…
— Моля те, Ед. Нека не казваме нищо повече. Ти или ще бъдеш във влака, или не. С това се изчерпва целият проблем. — Устните й погалиха моите. — Лека нощ, мили.
Погледнах я, погледна ме и тя.
Когато пристъпих на площадката, вече знаех, че ще бъда в този влак.
Втора глава
I
Имах пет дни до заминаването ми за Соренто. Работата, която трябваше да свърша в тези пет дни, беше много, а аз трудно се съсредоточавах.