— Ще кажа на ченгетата, че аз съм я убил. И случаят ще приключи — рече Карло. Всяка изречена дума го караше да се поти. — Ти сам прегледай филма. И като го прегледаш, ще разбереш какво съм имал предвид. Той не е доказателство. А след като го видиш, унищожи го. Ще направиш ли, както ти казвам?
— Окей. Ако се убедя, че не е улика, ще го унищожа.
— Даваш ли ми думата си?
— Да, но трябва да съм сигурен, че не е доказателство.
Карло успя да се ухили.
— Окей, вкарай ги сега ония вътре. Ще им се изповядам… от игла до конец.
— Сбогом, Карло — казах аз и му стиснах ръката.
— Сбогом, приятел. Сглупих, че те забърках в това. Не предполагах, че чактисваш така тънко работите. Вкарай ония тука и бягай.
Излязох и казах на Карлоти, че Манкини го вика. Той и двамата детективи влязоха в стаята и затвориха вратата. Тръгнах по коридора към фоайето. Останах там да чакам Карлоти.
След двайсет минути той се появи.
— Манкини свърши — изрече хладнокръвно. — Да отидем ли до вашия апартамент? Искам да говоря с вас.
Е, все пак не ми предложи да отидем в полицейския участък. Потеглихме в мълчание към моята квартира.
— Искате ли нещо за пиене? — попитах, щом се озовахме във всекидневната ми.
— Ще пийна едно кампари — отвърна Карлоти.
Тъй като знаех, че той никога не пие, когато е служебно ангажиран, се поуспокоих. Приготвих му кампарито, а за мен уиски със сода и седнахме.
— Да си дойдем сега на думата — рече той. — Манкини ми направи признание и се подписа, че той е убил синьорина Чалмърс. Имам основание да вярвам, че вие също сте били във вилата, когато е настъпила смъртта й. Бяхте идентифициран от двама свидетели. Бих искал да чуя вашето обяснение.
Не се поколебах. Разказах му цялата история, без да скрия нещо. Единственото, което не му казах, беше, че Джун Чалмърс е наела Сарти да следи Хелън. Казах, че според мен клиентът на Сарти е бил самият Чалмърс.
Карлоти ме изслуша, без да ме прекъсва. Когато най-сетне свърших, той ме изгледа продължително и после каза:
— Мисля, че сте постъпили много глупаво, синьор.
Спадът на напрежението ми беше така главоломен, че се усмихнах.
— Признавам, че наистина постъпих глупаво, но ако вие бяхте на мое място, щяхте да направите същото. Не се съмнявам, че изгубих новата си длъжност. Всичко това ще излезе наяве по време на следствието.
Карлоти се потърка по носа.
— Не е задължително — рече. — Манкини каза, че той е бил човекът, с когото синьорината е смятала да прекара един месец във вилата. Не виждам защо да не приема тази версия. В края на краищата вие ни дадохте сведенията за Сети и винаги сте били полезен досега. Доволен съм, че това, което ми разказахте, е вярно. Не виждам основания за търсене на наказателна отговорност. Манкини каза, че е хванал синьорината да снима вилата на Сети. Очевидно Сети е бил тогава на терасата. Манкини съобразил, че този филм би могъл да се използва за шантаж срещу Сети. Той отнел камерата на синьорината и отскубнал филма. За да я поучи да не върши такива неща, както призна той, й ударил плесница. Тя политнала назад и паднала от скалата. Това обяснение ще задоволи съдия-следователя, ако аз заявя, че полицията го приема. Не мисля, че трябва да пострадате заради такава жена. И ви съветвам да не казвате нищо, което да предизвика разрив между вас и синьор Чалмърс.
— Това не е толкова просто — отговорих аз. — Манкини е мъртъв и сега нищо няма да възпре Сарти да се опита да ме шантажира отново. Той би могъл де съобщи на Чалмърс.
Карлоти се усмихна.
— Не се страхувайте от Сарти. Манкини ми даде достатъчно доказателства, които ще елиминират Сарти за дълги ГОДИНИ. Той вече е арестуван.
Внезапно осъзнах, че съм вън от всякаква опасност. Бях се измъкнал от крайно опасното положение, от което не вярвах, че е възможно да се отърва.
— Благодаря ви, лейтенанте — казах. — Добре. Няма да съобщавам нищо на Чалмърс. Занапред няма да ви създавам тревоги. Ако имам късмет, ще замина за Ню Йорк.
Той стана.
— Не ми създавате никакви тревоги, синьор. Има моменти, в които е добре да се помогне на приятел.
Когато той си отиде, извадих от джоба си кутията с филма и я затъркалях в ръка. Какво ли съдържаше? Недоумявах. Защо Карло толкова държеше да му обещая, че няма да предам филма на полицията? Дълго размишлявах. После, като си спомних, че Джузепе Френци има шестнайсетмилиметров прожекционен апарат, му се обадих и го помолих да ми услужи с него за един час.