— Има двайсетсекунден кадър от вашата среща — отговорих аз. — И тъй като е заснет на последните няколко метра от филма, предполагам, че тя е отишла до вилата, сложила е нов филм и е пуснала завършения в пощенската кутия пред вилата. После се е върнала на върха на скалата с надеждата да заснеме нови кадри с вас двамата.
— Да, навярно така е станало. Карло чу, че моторът на камерата работи. И хвана Хелън. Започна ужасна сцена. Тя ми каза, че Карло е убил Меноти. Заплаши, че ще съобщи на полицията. Каза, че е заснела Сети на терасата на вилата под върха на скалата и че той ще трябва да плати за филма, ако не иска той да попадне в ръцете на полицията. Приличаше на малоумна, крещеше и буйстваше. Карло я удари през лицето. Опитваше се да я накара да млъкне. Тя изпусна камерата. Обърна се и побягна. Беше ужасно. Продължи да тича и тогава падна от скалата. Не искаше да се самоубие. Просто не гледаше къде стъпва. Както казах, приличаше на малоумна. Карло не я уби. Трябва да ми вярвате.
Прокарах пръсти през косата си.
— Да, вярвам ви. Карло е извадил филма от камерата, но не се е сетил да погледне в пощенската кутия.
— И двамата не помислихме за това. Като се върнах в Неапол, не ми излизаше от главата мисълта, че тя може да е заснела и други филми с нас двамата и да ги е скрила някъде. Когато Карло ми се обади по телефона по-късно вечерта, аз му казах да отиде до вилата и да унищожи всички филми, които намери, за да не би да ни е снимала и друг път. Смятам, че точно тогава вие сте били там. Той е бил и в апартамента й. Намерил четирите писма, които бях му писала, и ги унищожил. Искам да ми вярвате, че не съм допускала, че Карло ще се опита да хвърли върху вас вината за смъртта на Хелън, мистър Досън. Искам да ми вярвате. Той беше винаги добър към мен, но зная, че беше престъпник. Не можех да го избавя от тази му наклонност. Лош късмет, че го обичах.
Млъкна и се загледа през прозореца. Настъпи дълга пауза.
— Благодаря, задето ми разказахте всичко това — рекох аз. — Разбирам, че сте били в ужасно положение. Зная как сте се чувствали. Хелън също ме постави в ужасно положение. — Станах от стола. — Унищожете този филм. Не зная какво ще се разкрие на следствието. Съпругът ви се опитва да уреди благоприятно въпроса. Като познавам характера му, навярно ще успее. По отношение на мен обаче не бива да се тревожите, аз няма да ви злепоставя.
Чалмърс наистина успя. Решението на съдия-следователя беше:
„Предумишлено убийство, извършено от Тони Амандо, известен още като Карло Манкини, при неизяснени доказателства относно мотивите за извършване на престъплението“.
Журналистите бяха предупредени да не задълбават много-много в случая. Карлоти беше приветлив и уклончив. Всичко около тази афера се превърна в облак илюзорен дим.
Не видях повече Джун Чалмърс, докато беше в Неапол. Двамата с Чалмърс заминаха веднага след приключване на следствието, а аз се върнах в Рим. Отидох право в службата. Джина беше сама.
— Всичко приключи и аз съм вън от всяка опасност — казах й аз. — Отлитам за Ню Йорк в неделя.
Тя се насили да се усмихне.
— Точно това искаше, нали? — попита.
— Да, но при условие, че няма да замина сам — отвърнах аз. — Искам да отнеса частица от Рим със себе си.
Очите й заискриха.
— Какво по-точно? — полюбопитства тя.
— Нещо младо, красиво и умно — отговорих аз. — Ще дойдеш ли с мен?
Тя скочи на крака.
— О, да, любими! Да… да… да!
Хвърли се в обятията ми и тъкмо се целувахме, когато влезе Максуел.
— Защо ли не се сетих аз да го сторя? — изрече кисело.
Махнах му да върви в кабинета си.
— Не виждаш ли, че сме заети? — казах аз и придърпах Джина по-плътно към себе си.