Той рекъл:
— Чунга.
Но скалата не се отворила.
— Не беше тая дума — си казал човекът. — Двете думи много си приличаха, само че коя беше първата?
Викнал:
— Чонга.
Обаче скалата не се помръднала.
Викнал:
— Чинга.
Канарата и тоя път не се помръднала.
Тогава рекъл:
— Ченга.
Скалата пак не се отворила. Човекът се уплашил. Време било да дойдат дяволите. Да, те ще дойдат, но къде да се скрие, за да научи от тях думата? Той ще слуша внимателно да чуе каква дума ще кажат, когато влизат, и ще я запомни.
Огледал се богаташът на всички страни и съзрял огнище. Влязъл в него и се покатерил, па се заловил за грапавите стени на комина и се спотаил там.
Малко след това надошли дяволите, ала те влезли с такъв шум, та човекът не можел да чуе думата. Чул само: „Чунга“ — и канарата се затворила, Най-напред вървяло едно дяволче — толкова малко, че приличало на прилеп. То рекло още от вратата:
— Братя, на човек ми мирише.
Но един от големите дяволи казал:
— Не човек, а дори и муха не може да влезе тук. Грешка имаш, батьовото.
— Ами колата пред канарата? — запитало дяволчето. — Не е ли докарал човек тая кола? Щом има кола, има и човек.
— Колата е на някой дървар. Той е отишъл по гората да сече дърва.
В това време другите дяволи видели съкровищата, които бил изнесъл от стаите богаташът.
— Тия неща не бяха вчера тук. В стаите бяха. Да, да, малкият позна: човек е влизал тук. А може и сега още да е тук. Да го потърсим.
Тръгнали да дирят човека. Дяволчето го намерило в огнището. Измъкнали го оттам и го разпитали отде е дошъл и какво търси в тяхната пещера. Той им разказал, треперещ от страх, всичко.
— Аз не съм виновен — рекъл. — Брат ми е дохождал тук преди мене. Той ми каза за богатствата. Него трябва да накажете. Елате след мене! Ще ви покажа къде живее.
Но най-старият дявол, който бил главатар на другите, рекъл:
— Знаем. Брат ти е бил сиромах. Отишъл е да ти иска пари в заем, а ти си го изпъдил. Не е ли вярно? Късметът му го е пратил тук — да го награди за доброто му сърце. Па и брат ти си е взел малко — само едно чувалче. А ти, сребролюбче, си натрупал тук съкровища, колкото десет кола да натовариш. Ние ще ти платим, както си заслужил.
Като рекъл това, главатарят дал знак на дяволите. Те се хвърлили върху богаташа и го разкъсали. Изяли го с кожата и костите.