— Какво още ни пречи, стари приятелю? — попита Наджа, сякаш разгадал мислите му.
— Жълтите цветя отстраниха всички принцове на династия Тамоз от пътя ти — отвърна Асмор, като посочи с копие над сивите води на Нил към далечните хълмове на запад. — Всички лежат в гробниците си там, в Долината на мъртвите. Всички, освен един.
Преди три години бичът на Жълтите цветя помете двете царства. Нарекоха болестта така, заради ужасните жълти язви, които покриваха лицата и телата на поразените, преди да рухнат под ударите на изгаряща треска. Тя не се съобразяваше с личност и обществено положение, косеше като просо по жътва, както селяни, така и принцове, не питаше египтянин ли си или хиксос, не щадеше ни мъже, ни жени, ни деца, от което и да е поприще на живота.
Осем принцеси и шестима принца от властващото семейство погинаха. Само принц Нефер Мемнон и две негови сестри оцеляха сред всички деца на фараона. Сякаш самите богове разчистваха пътя към трона на Египет за Благородния Наджа.
Според някои, Нефер и сестрите му също щели да загинат, ако старият маг Таита не повикал на помощ свръхестествените си умения, за да ги спаси. И трите деца още носят на лявото рамо малки белези от разрезите, през които магът вкара в кръвта им заклинание срещу силата на Жълтите цветя.
Наджа се намръщи. Дори в този миг на върховно блаженство, мисълта за необикновените умения на мага не му дава мира. Никой не може да отрече факта, че старецът познава тайната на живота. Вече е живял толкова дълго, че никой не знае годините му. Едни казват сто, други — двеста. И въпреки това, той ходи, тича и кара колесница, като мъж в разцвета на силите си. Никой не може да го наддума в спор, никой не знае колкото него. Видимо боговете го обичат и са го осенили с тайната на вечния живот.
Стане ли веднъж фараон, само това ще му липсва. Дали пък няма да измъкне тази тайна от чародея Таита? Най-напред трябва да го заловят заедно с Нефер, но в никакъв случай да не го нараняват. Твърде голяма е стойността му. Изпратените на изток колесници ще му донесат трон, в лицето на принц Нефер и вечен живот, чрез евнуха Таита.
Ходът на тези приятни мисли бе смутен от Асмор:
— Ние, верните бойци от гвардейския легион, сме единсвената войска южно от Абнуб. Останалата част от армията е разположена на север срещу хиксосите. Столицата се брани от шепа хлапаци, недъгави и старци. Нищо не може да те спре, регенте.
Опасенията, че някой ще се опита да попречи на легиона да влезе в града, се оказаха безпочвени. Главната порта се отвори веднага, щом бе разпознат синият флаг и населението се изсипа пред стените, за да ги приветства. Носеха палмови клонки и гирлянди от водни лилии, защото в града се носеха слухове, че Наджа пристига с вест за славна победа над Апепи и хиксосите.
Приветствените радостни викове и смях се заменят бързо от погребален вой, когато посрещачите виждат повития труп във втората колесница и чуват виковете на войниците:
— Фараонът е мъртъв! Падна от хиксосийска стрела. Да пребъде във вечността!
Ридаещи тълпи тръгват след колесницата с царския труп към погребалния храм и в суматохата никой не забелязва, че новодошлите поемат охраната на градските порти и поставят стража по всички площади и кръстовища на града.
Траурната колесница увлича тълпите след себе си. Останалата част от обикновено гъмжащия град остава пуста и Наджа препуска в галоп по тесните криви улички към речния палат. Известно му е, че всички членове на съвета ще се втурнат към заседателната зала в мига, в който научат ужасната вест. Оставят колесниците пред входа на градината и петдесет войника под командата на Асмор се строяват около него. Преминават в стегнат строй през вътрешния двор и градините, осеяни със зюмбюл, край изкуствените езера, в които речни риби блестят като диаманти под прозрачна вода.
Пристигането на въоръжения отряд сварва членовете на съвета неподготвени. Входът на залата не се охранява, а вътре са само четирима. Наджа спира на прага и бързо ги оглежда. Менсет и Тала са престарели и отдавна са загубили някогашната си страховита мощ. Синка винаги си е бил слабонравен и колеблив. В стаята има само един мъж, с когото си струва да се съобрази.
Крат е най-стар от всички, но старостта му е като на вулкан. Облеклото му е в безпорядък. Явно идва направо от постелята, но надали е прекарвал времето си в сън. Разправят, че поддържа в най-добро настроение двете си млади жени, както и петте си наложници и Наджа няма основание да не вярва на тия приказки, защото безчет са войнските и любовни завоевания на гордия старец. Пресните влажни петна по бялата пола, както и сладостните естествени аромати на женска ненаситност, които го обгръщат, се долавят ясно от мястото, на което застава Наджа. Безбройните белези по ръцете и гърдите на Крат ясно свидетелстват за стотиците извоювани победи. Старецът вече не си дава труд да носи многобройните златни Вериги за доблест и за слава, с които бе удостояван през годините. Във всеки случай, общото им тегло може да повали вол.