— Господарю, помогни ми да убием това куче — обажда се задъхан Асмор и Наджа се затичва с извадена сабя. Започва да мушка и да сече със синьото острие, което потъва по-лесно и по-дълбоко от бронзовите. Крат се олюлява през прага към градината, а от множеството рани струи на тласъци кръв. Членовете на съвета закрещяват:
— Убийство! Спасете Благородния Крат!
Асмор вика на свой ред:
— Предател! Вдигна ръка срещу регента на Египет! — И той нанася нов удар, като се цели в сърцето на стареца. Крат прави опит да се задържи за стената около езерото, но потъналите в собствената му кръв длани се плъзгат по мрамора. Той се навежда над ниската ограда и потъва във водата с мощен плясък.
Двамата убийци се надвесиха над оградата, за да си поемат дъх, с поглед прикован в бързо порозовялата от кръвта на стареца водна повърхност. Внезапно плешивата глава щръкна над водата и Крат пое шумно въздух.
— В името на всички богове, няма ли най-после да умре това старо псе? — Гласът на Асмор е пълен с изненада и объркване.
Наджа прекрачва оградата и нагазва до кръста, насочен към огромното тяло на стареца. Стъпва на шията му и го натиска под водата. Крат се мята отдолу и водата помътнява от кръв и тиня. Наджа натиска с цялото си тегло, за да го задържи долу.
— Все едно яздя хипопотам — смее се той, останал без дъх и Асмор веднага се присъединява към смеха му, последван от войниците, скупчили се около езерото. Те се давят от смях и крещят:
— Пийни си за последно, Крат, дърт пияница!
— Ще идеш при Сет къпан и уханен като бебе. Даже и богът няма да те познае.
Съпротивата на стария човек отслабваше и накрая стихна, като на повърхността изригнаха огромни мехури въздух. Наджа изгази до брега и се измъкна на сухо. Тялото на Крат бавно изплава и остана да лежи по лице.
— Измъкнете го! — заповяда Наджа. — Да не го балсамират, а да го нарежат на късове и да го заровят при останалите бандити, предатели и насилници в Долината на чакала. Гробът да не се отбелязва! — Така Крат няма да иде в рая. Осъден е да се скита вечно в царството на мрака.
Оставил мокра следа, Наджа се върна в залата на съвета. Там се бяха събрали вече и останалите му членове. Станали свидетели на кратовата участ, те се гушеха бледи и потресени по местата си. Гледаха втрещени военачалника, застанал отпред с окървавена сабя в ръка.
— Благородни съветници, наказанието за държавна измяна от незапомнени времена е смърт. Има ли сред вас някой, който да постави под съмнение справедливостта на тази екзекуция? — Огледа всички един по един и те един по един свеждаха поглед. Гвардейците обграждаха сградата в плътна редица и след убийството на Крат нямаше кой да организира съпротивата им.
— Благородни Менсет — обърна се Наджа към главата на съвета, — одобряваш ли действията ми, свързани с екзекуцията на предателя Крат?
В течение на една дълга пауза изглеждаше, че Менсет ще възрази на насилника, но най-накрая той въздъхна и вперил поглед в отпуснатите на скута си ръце, прошепна:
— Наказанието беше справедливо. — Съветът одобрява действията на Благородния Наджа.
— Одобрява ли съветът изборът на Благородния Наджа за регент на Египет? — попита той тихо, но въпросът се чу отчетливо в напрегнатата тишина на залата.
Менсет обходи с поглед присъстващите, но никой не пожела да срещне очите му.
— Съветът и неговият глава одобряват избора на новия египетски регент. — Най-накрая Менсет погледна Наджа право в очите, но обикновено добродушният поглед беше пълен с такова презрение и черна омраза, че се наложи да го намерят мъртъв в постелята му преди пълнолуние. Но засега Наджа само кимна.
— Приемам дълга и тежката отговорност, която стоварвате на раменете ми. — Той прибра сабята в ножницата и изкачи подиума на трона. — В първото си официално изявление като регент искам да опиша пред съвета храбрата смърт на божествения фараон Тамоз. — Направи многозначителна пауза, след което, в продължение на час, разказа с най-големи подробности своята версия за случилото се при Ел Уадун. — Ето, така загина един от най-достойните царе на Египет. Последните думи, които промълви, докато го свалях по склона на хълма, бяха: „Грижи се за единствения ми останал син. Грижи се за Нефер, докато бъде в състояние сам да носи двойната корона. Вземи под крилото си двете ми дъщерички и гледай косъм да не пада от главите им“.
Благородният Наджа не положи усилия да прикрие дълбоката си мъка и му потрябва време, за да овладее бликналите чувства. После продължи с укрепнал глас: