— Аз няма да измамя надеждите на нашия бог, който беше мой приятел и фараон. Вече разпратих колесници в пустинята да дирят принц Нефер и да го доведат тук. Щом пристигне, ще го сложим на трона, с жезъл и скиптър в ръце.
Съветниците загълчаха одобрително, а Наджа продължи:
— А сега, нека доведат принцесите.
Двете влязоха колебливо, като по-голямата Хесерет водеше за ръка малката Мерикара. Тя играеше на хвърли-хвани с другарките си, когато я повикаха. Зачервена от игра, тя цяла плуваше в пот. До съзряването й оставаха още няколко години, така че нозете й бяха все още тънки и дълги като на жребче, а обнажените гърди — по момчешки плоски. Дългата черна коса бе вързана на опашка над лявото рамо, а ленената й поличка беше толкова къса, че оставяше гола долната част на малкото й задниче. Тя се усмихна свенливо пред това страховито събрание от прочути мъже и стисна още по-здраво ръката на сестра си.
Хесерет бе видяла вече първата си червена луна и носеше ленени фусти и перука на девица, готова за сватба. Даже старците я погледнаха с интерес, защото бе наследила легендарната хубост на баба си, царица Лострис. Имаше млечна кожа. Крайниците й бяха гладки и добре оформени, а гърдите — съвършени като луната. Изразът й беше сериозен, но едва забележимо повдигнатите ъгълчета на устните загатваха лека, дяволита усмивка, а в огромните тъмнозелени очи проблясваха любопитни пламъчета.
— Елате насам, скъпи мои хубавици — повика ги Наджа и момичетата едва сега познаха любимия приятел на баща си. Те се насочиха доверчиво към него. Той стана от трона, тръгна към тях и сложи ръце на раменете им. Гласът и лицето му изразяваха дълбок трагизъм. — Сега трябва да бъдете храбри и да не забравяте, че сте принцеси от властваща династия, защото тъжна е вестта, която нося. Фараонът, вашият баща, е мъртъв. — За миг те сякаш не разбраха чутото, а после Хесерет изви жалния, проточен вик на оплаквачка. Мерикара я последва незабавно.
Наджа прегърна нежно и двете, след което ги заведе до подножието на трона, където коленичиха, потънали в неутешим плач.
— Всички виждат злочестината на царствените принцеси — обърна се Наджа към събранието. — Всички виждат и доверието, както и задълженията, с които фараонът ме дари и натовари. Тъй както взех под свои грижи принц Нефер Мемнон, така слагам днес под крилото си двете принцеси Хесерет и Мерикара.
— Сега всичката царствена кръв е в ръцете му. Независимо къде се е скрил в пустинята и без значение колко здрав и силен е в момента, принц Нефер явно е тръгнал към смърт от тежка болест — прошепна Тала в ухото на съседа си. — Новият регент на Египет направи съвсем ясни своите намерения.
8
Нефер седи в сянката на скалата, извисена над Гебел Нагара. Не е помръдвал, откакто слънчевият диск надникна над хребета в отвъдния край на долината. Отначало усилието да стои неподвижен накара крайниците му да изтръпнат, а нервните окончания щипеха и смъдяха, сякаш непрестанно го жилеха отровни насекоми. Знаеше, че Таита го наблюдава и затова, малко по малко, подчини дребнавите претенции на капризното тяло на волята си. И ето, сега седи със сетива, изострени до непознати предели, превърнал се в част от самата същност на пустинята.
Надушва мириса на вода, бликнала от скрит в дълбока цепнатина на скалата извор. Тя извира капка по капка и пълни локвичка колкото двете му шепи, после прелива в друга, очертана в зелено от алга9. След това изтича и оттам, за да потъне завинаги в червения пясък. Но преди да го направи, тънкото ручейче дарява много живот: на пеперуди и бръмбари, на змии и гущери, на грациозни малки газели, трепкащи като шафранени вълнички по нажежената повърхност на долината, на петнисти гълъби с виненочервени опашки, гнездящи по високите скали. Всички тия живинки се поят тук. Заради тези скъпоценни изворчета Таита го доведе тук, да чака своята божествена птица.
Започнаха да плетат мрежата още с пристигането си в Гебел Нагара. Таита купи копринената нишка в Тива. Малкото кълбце струваше колкото добър жребец, защото е донесено от една страна, разположена далеч на изток, отвъд река Инд, а самото пътешествие бе продължило години. Таита показа на Нефер как да сплита в мрежа тънките нишки. Те бяха по-здрави от ленен конец или кожени върви, но въпреки това едва се забелязваха.
Когато мрежата беше готова, Таита настоя принцът сам да улови примамката.
9
алга — група растения, едноклетъчни, колониални или многоклетъчни, съдържащи хлорофил, които не разполагат с ясно изразени корени, стебла или листна маса. Срещат се във водна или влажна среда, включително солена.