Независимо от грижата за болни бедуини, както и от нуждата да търсят храна, вън от часовете, отделяни за обучение, всяка сутрин неизменно ги сварваше клекнали край копринената мрежа до скалата.
Излъчваните от Таита спокойствие и увереност изглежда влияеха и на птиците, защото дивите в началото гълъби станаха кротки и послушни като кокошки. Те се оставяха да ги хванат с ръка и издаваха доволни гърлени звуци, докато ги връзваха към колчетата. После часове наред чистеха и редяха перата си.
На двадесетата утрин, Нефер зае, както обикновено, мястото си край мрежата. И както всеки път, без да поглежда Таита, той ясно усещаше присъствието му. Старецът клечеше със затворени очи, като гълъбите, и също като тях, сякаш дремеше. Кожата му бе набраздена от безброй бръчици и цяла посипана с тъмните петънца на старостта. Изглеждаше толкова тънка, сякаш всеки момент ще се къса като най-фин папирус. По лицето му нямаше никакви косми — ни брада, ни вежди — само тънки, безцветни като стъкло мигли. Нефер бе чувал баща си да казва, че безкосмието и дълговечността на Таита се дължат на кастрирането, но според него, зад неотслабващата мощ и жизнена сила на стареца се криеха и някои не така очевидни причини. За разлика от други части на тялото му, скалпът на Таита беше буйно окосмен — косите му бяха гъсти и здрави като на млада жена, само че сребърни на цвят. Старецът много се гордееше с тях и ги миеше редовно, разресваше ги и ги сплиташе в дебела плитка между плещите. Независимо от всичките си знания и преклонна възраст, старият маг не беше чужд на суетата.
Тази мъничка човешка слабост усилваше любовта на Нефер, до степен да я усети почти като физическа болка в гърдите. Много би искал да намери начин да я изрази, но съзнаваше, че Таита беше наясно с чувствата му, тъй като той знаеше всичко.
Посегна предпазливо да докосне ръката на спящия старец, но очите му се отвориха внезапно, напълно будни и внимателни. Нефер разбра, че Таита изобщо не дреме, а съсредоточава всичките си духовни сили, за да примами божествената птица при гълъбите. Разбра също, че собствените му разбъркани мисли и движението са повлияли по някакъв начин върху резултата от усилията на стареца, защото почувства неодобрението му така ясно, както ако беше изразено на глас.
Младият принц се дръпна сконфузен и с усилие на волята застина неподвижен и съсредоточи духовните сили, както го учеше Таита. Все едно влизаше в царството на непознати сили през тайна врата. Времето течеше бързо, без някой да го брои или да съжалява за него. Слънцето достигна зенита и сякаш залепна за него. Внезапно крилете на чудото докосват Нефер. Сякаш го издигат над пустинята и той вижда какво става под него. Вижда Таита и себе си, клекнали край извора на Гебел Нагара, вижда проснатата около тях пустиня. Съзира ясно могъщата река, чиято долина очертава самия Египет. Вижда градовете и царствата, земите, разделени под двойната корона, вижда многобройни армии в боен строй, съзира долни машинации на безчестни люде, както и стремежи и жертви на достойни и добри. В този момент осъзнава собствената си съдба с яснота, която почти съкрушава смелостта му.
И пак тогава разбира, че днес е денят, в който ще долети божествената птица, защото най-после е готов да я получи.
— Птицата!
Думите прозвучаха така ясно, че за миг Нефер ги възприе като произнесени от Таита. Но устните на стареца оставаха стиснати. Той бе внушил мисълта в съзнанието на момчето, по оня тайнствен начин, който то нито можеше да осъзнае, нито да си обясни. Изобщо не се усъмни, че нещата са станали именно така, но в следващия миг това потвърдиха и гълъбите, чието диво пърхане даде израз на уплахата им от близка опасност.
Нефер с нищо не показа, че е чул и разбрал. Той не изви глава, нито вдигна поглед към небето. Не посмя да погледне нагоре, за да не изплаши птицата или да предизвика гнева на Таита. Но всяка негова фибра долавяше ставащото наоколо.
Царският сокол е толкова рядко създание, че съвсем малко са хората, които са го виждали в естествената му среда. Всички фараонски соколари през последните хиляда години го бяха преследвали и ловили, а понякога дори вземали пиленцата му, преди да се научат да летят. Притежанието на сокола е доказателство, че фараонът има благословията на бог Хор да владее Египет.
Соколът е превъплъщение на бога: в статуи и рисунки го изобразяват с глава на сокол, фараонът сам е бог и затова може да лови и да държи сокол, но сторилият това простосмъртен подлежи на смъртно наказание.
И ето, птицата е тук. Неговата птица. Таита изглежда я е омагьосал. Нефер усеща, как сърцето му спира за миг от възбуда и не може да си поеме дъх. Струва му се, че гърдите му ще се пръснат. И все пак, не поглежда нагоре.