След това чува сокола. Писъкът му е тих вопъл, почти изгубен в безкрая на небето и пустинята, но той разтърсва Нефер до дъното на душата — все едно сам бог му е проговорил. След няколко секунди соколът писва отново, точно отгоре, а гласът му е по-остър и заплашителен.
Гълъбите подивяват от ужас, дърпат се на вървите и бият крила с такава сила, че около тях се вдига бял облак прах.
Високо над главата си, Нефер чува падането на сокола. Спуска се с нарастващо свистене към примамките. Знае, че сега най-после може да вдигне глава, защото цялото внимание на сокола е съсредоточено върху плячката.
Вдига поглед и го вижда. Спуска се на фона на болезнено синьото пустинно небе. Божествена красота. Крилете му са присвити назад, а главата — изтеглена напред. Силата и мощта на тази птица карат Нефер да въздъхне шумно. Той е виждал соколи и по-рано — в соколарната на баща си, — но никога като сега, в цялата му дива грация и величие. По някакъв чудотворен начин, соколът сякаш става по-голям, а цветовете му — по-ярки, колкото повече приближава мястото на примамката.
Извитият клюн е обагрен в прекрасен жълт цвят, а острия връх е черен като обсидиан10. Очите са златни, с подобни на драскотини чертици във вътрешните ъгълчета, шията кремава с петънца като на хермелин, крилете ръждивокафяви и черни, цялото същество е така съвършено във всяка своя подробност, че у момчето не остава и сянка съмнение — това е въплъщение на бога. Пожелава да го притежава с непозната досега жар.
Приготвя се за момента, в който соколът ще падне върху мрежата и ще се оплете в многобройните и гънки. Усеща, че Таита също се напряга. Двамата щяха да скочат едновременно.
И тогава стана нещо невъзможно. Соколът беше изцяло отдаден на падането, скоростта му бе такава, че нищо не би могло да го спре, освен удар в меките тела на гълъбите. Но, противно на всички очаквания, той се отклони от траекторията си. Крилете промениха своя профил и за миг изглеждаше, че чудовищното въздушно налягане ще ги изтръгне от ставите. Въздухът над пръснатите по земята бели пера изсвири и соколът отново се извиси към небесния свод, за да се превърне за секунди в малко тъмно петънце на синия фон. Писъкът му се чу още един път, далечен и изпълнен с болка, и после птицата изчезна.
— Не пожела! — прошепна Нефер. — Но защо, Таита, защо?
— Намеренията на боговете не са достъпни за нашия разум — отвърна старецът и скочи с пъргавината на атлет, макар да бе стоял напълно неподвижен часове наред.
— Дали ще се върне? — попита Нефер. — Това беше моята птица. Усетих го със сърцето си. Моята птица. Трябва да се върне.
— Той принадлежи към божествения, не към човешкия ред — промълви тихо Таита.
— Но защо не пожела? Трябва да има някаква причина — настоя Нефер.
Таита не отговори веднага, а отиде да освободи гълъбите. След толкова време, крилете бяха възстановили перата си, но когато вървите от конски косми бяха развързани, те не пожелаха да отлетят. Единият запърха и кацна на рамото му. Таита го хвана внимателно с две ръце и го хвърли високо нагоре. Едва тогава той полетя край стената, към другарите си на върха.
Старецът погледа след него, а после се извърна и тръгна към пещерата. Нефер бавно го последва, с натежали от разочарование крака и сърце. В сумрака на пещерата Таита седна на един камък край вътрешната стена и се наведе да запали огън от клонки и конски фъшкии. Изпълнен с лоши предчувствия, Нефер зае обичайното си място насреща.
Двамата дълго мълчаха. Нефер се сдържаше, макар че загубата на сокола му причинява такава болка, сякаш е пъхнал ръка в пламъка. Знаеше добре, че Таита ще проговори, едва след като е готов. Най-подир Таита въздъхна и каза:
— Ще трябва да изпълня ритуала на Амон Ра11.
Нефер е смаян. Не бе очаквал това. За цялото време, което са прекарали заедно, Таита е изпълнил този ритуал само два пъти. Това състояние на транс, подобно на малка смърт, изцежда всички сили на стареца. Принцът знае, че Таита предприема тези страховити пътешествия в света на свръхестественото, само когато никакво друго средство не му е останало.
Нефер мълчи и наблюдава със страхопочитание действията на стареца, най-напред той стрива сухи билки в хаванче от алабастър и ги отмерва с глинена паничка. След това ги попарва с вряща вода от меден чайник. Парата е толкова люта, че очите на Нефер се пълнят със сълзи.
10
обсидиан — стъкловидна тъмна скала, образувана при бързо изстиване на лавата, използвана за изработка на дребни украшения.