— Покажи ми паметника, Тата! — заповяда той.
Странната двойка си проби път през множеството от хора, коне и колесници, което пълнеше тясната централна улица на сринатия град. Съблекли се голи в жегата, двадесетина войника в жива верига вадеха с кофи оскъдната горчива влага на древен подземен водоизточник. Някога той и други като него са снабдявали изобилно с вода един богат и многолюден град, разположен на главния път от Нил към Червено море. После, преди много векове, земетресение разместило земните пластове и прекъснало достъпа на подпочвените води до повърхността. Галала загинал от жажда. Днес водата едва стига да напои двеста коня и да напълни меховете на хората.
Таита води Нефер по тесни улички, край храмове и палати, населени днес единствено от скорпиони и гущери, докато стигнат пустия централен площад. По средата се издига паметник на Благородния Тан и неговия триумф над бандитските армии, които за малко не изтръгнали живота от гърдите на най-богатата и могъща държава в света. Той представлява чудновата пирамида, издигната от човешки черепи и защитена с навес от червени каменни плочи. Повече от хиляда черепа се хилят срещу момчето, докато чете на глас надписа върху каменна колона.
— Отрязаните ни глави са свидетелство за водената тук битка, в която загинахме под меча на Тан, Благородния Хараб. Нека идните поколения се поучат от делата на този могъщ воин и прозрат славата на боговете и мощта на праведните хора. Вписано в четиринадесетата година от властването на Бог фараон Мамоз.
Клекнал в сянката на паметника, Таита наблюдава принца, който се разхожда около него с ръце на кръста, като спира на всеки няколко крачки, за да го разгледа от всички възможни ъгли. Чертите на Таита са безизразни, но в очите грее топлина. Любовта му към момчето крие корените си в живота на други двама люде. Първата е Лострис, царица на Египет. Таита е евнух, но кастриран след достигане на полова зрялост. Един път се влюби и поради физическото си осакатяване, тази любов беше най-чиста и изцяло отдадена на царица Лострис, баба на Нефер. Беше толкова изгаряща любов, че и днес, двадесет години след смъртта й, тя продължава да е в центъра на мирозданието му.
Вторият човек, извор на любов към Нефер, е Тан, Благородният Хараб, в чиято чест е издигнат този паметник. За Таита, той е по-скъп от брат. Вече и двамата ги няма, и Лострис, и Тан, но смесената им кръв продължава да тече във вените на момчето. Греховната любов роди преди много години момчето, което порасна и стана фараон Тамоз — бащата на принц Нефер, за да води днес колоната бойни колесници.
— Тата, покажи ми на кое място заловихте водача на разбойниците. — Гласът на Нефер трепери от възбуда и началото на пубертета. — Да не би да е тук? — Момчето тича към съборена стена, в южния край на площада. — Разкажи ми пак!
— Не, стана ей тук. От онази страна — отвръща Таита, изправя се и прекосява площада, с дългите си като на щъркел крака, до източната стена. Вдига поглед към срутената й горна част.
— Негодникът се казваше Шуфти, имаше само едно око и беше по-грозен от бог Сет2. Искаше да се измъкне, като прехвърли тази стена. — Таита се навежда и вдига парче печен кирпич, което хвърля неочаквано нагоре. То прелита над стената. — Пукнах му главата и го смъкнах долу още с първия камък.
Макар да познава от личен опит неимоверната сила на стареца и знае, че издържливостта му е легендарна, момчето е смаяно от това хвърляне. По-стар е от планините, по-стар и от баба ми, след като се е грижил някога за нея, както сега за мен, чуди се Нефер. Човек би казал, че е видял поне двеста разлива на Нил3 и лично е построил пирамидите. А на глас пита:
— Ти ли му отряза главата, Тата? Ти ли я сложи върху купчината? Принцът сочи зловещия паметник.
— Много добре знаеш цялата история — разказвал съм ти я сто пъти. — Таита показва фалшива неохота да величае делата си.
— Разкажи ми пак! — нарежда Нефер.
Таита седна на каменен блок, а Нефер се настани с щастлив вид в нозете му и ненаситно слуша, докато овнешките рогове засвириха сбор и ехото им се понесе в далечината, между двете канаристи стени.
— Фараонът ни зове — каза Таита и поведе момчето обратно.
3
Разлив на Нил — един път в годината реката приижда, като носи огромни маси плодородна тиня, която след отлива на водите се засява и дава щедра реколта. Тези годишни приливи са сърцевината на живота в древен Египет и заемат съответно място в летоброенето, историята и местния календар.