— Къде е гнездото? — пита той. Дори и на това опасно място, високо над останалия свят, мисълта му е заета само с божествената птица.
— Ела! — Таита става и тръгва с гръб към скалата, като върховете на сандалите му стърчат от перваза над бездната. Бавно заобикалят скалата и пред очите им изниква източният връх. Поглеждат отвесната плоскост, само на стотина лакътя от тях, но отделена от такава пропаст, че на Нефер му се завива свят.
Намират се малко по-високо от гнездото и могат да надникнат в него. Женската е кацнала на ръба и не позволява да се види съдържанието на семейното огнище. Обръща глава и гледа с жълт поглед как заобикалят скалата. Перата по гърба й настръхват, също както разярен лъв надига грива срещу врага си. После надава див писък и се хвърля в пространството, където застива почти неподвижна, вперила настойчив поглед в хората. Толкова е близо, че всяко перо по нея се вижда отчетливо.
Сега нищо не заслонява цепнатината в отсрещната скала. В застланото с пера и вълна от диви кози гнездо, се свиват две млади птици. Те са напълно оперени и големи почти колкото майка си. Под благоговейния поглед на Нефер единият сокол се надига и като разперва криле, започва яростно да бие с тях.
— Много е красив! — простена момчето с копнеж. — Най-красивото нещо, което съм виждал някога.
— Упражнява се за мига, в който ще полети — тихо каза Таита. — Виж колко силен е станал. След няколко дни, ще отлети завинаги.
— Ще го взема още днес! — закле се Нефер и понечи да тръгне назад по корниза, но Таита го спря с докосване по рамото.
— Не е проста работа. Трябва да загубим малко скъпоценно време, за да го обмислим добре. Седни до мен.
Нефер седна, допрял рамо до стареца и той му показа особеностите на отсрещната скала. — Под самото гнездо скалата е гладка като стъкло. На петдесет лакътя разстояние няма нито къде да стъпиш, нито за какво да се заловиш.
Нефер откъсна очи от младата птица и погледна надолу. Стомахът му се сви и той се овладя с усилие. Точно както каза Таита: дори малката скална антилопа, това космато животинче, подобно на заек, което живее като птиците по най-високите скали, не би могло да намери къде да стъпи върху този участък вертикална скала.
— Как да стигна там, Тата? Искам тия пилета. Много!
— Погледни над гнездото. — Таита посочи с ръка. — Виждаш ли, как цепнатината продължава нагоре до самия връх на скалата?
Нефер кимна. При вида на посочения от стареца път, момчето загуби дар слово.
— Ще намерим начин да изкачим върха от другата страна. Ще вземем въжетата от конете. От върха ще те спусна надолу по цепнатината. Ако пъхаш боси крака и свити юмруци в цепнатината, ще можеш да се задържиш. А аз ще ти помагам с въжето.
Нефер още не можеше да продума. От предложението на стария маг му прилоша. Надали човек би могъл да измине този път и да остане жив. Таита разбираше чувствата на момчето и не настоя за отговор.
— Мисля — започна колебливо Нефер, но после млъкна, вперил отново поглед в двете млади птици. Разбра, че това е неговата орис. Една от тези птици беше неговата божествена и само по този начин можеше да получи короната на своите предци. Да се откаже сега, означаваше да отвергне всичко, за което бе избран от боговете. Трябва да отиде!
Таита почувства мига, в който момчето до него прие съдбата си и по този начин стана мъж. Дълбоко в себе си заликува, защото това бе и негова съдба.
— Ще опитам! — каза Нефер и стана. — Да слезем и да се приготвим!
10
На следващата сутрин напуснаха примитивния си лагер и поеха нагоре, още по тъмно. Таита успяваше по някакъв начин да стъпва по пътеката, която дори младите очи на Нефер не можеха да различат. Всеки от двамата носеше навито на руло въже, изплетено от лен и конски косъм. Носеха и малък мех вода. Таита предупреди, че на скалата ще настане страшна жега, щом слънцето надигне лик.
Докато стигнат по-далечната страна на източната скала, стана достатъчно светло, за да различават ясно отвесното й лице. В продължение на час, Таита го проучваше внимателно. Най-накрая каза:
— В името на великия и всемогъщ Хор, да тръгваме! — Той направи божествения знак и поведе Нефер към мястото, което бе избрал за отправна точка.
— Аз ще водя — каза той, като завърза единия край на въжето около кръста си. — Отпускай го, докато се изкачвам. Наблюдавай движенията ми. Когато те извикам, връзваш другия край около себе си и ме следваш. Ако се подхлъзнеш, аз ще те задържа.