— Не можем да клечим тук цял ден — произнесе Нефер един от любимите изрази на баща си, като се стараеше да подражава точно на повелителната му интонация.
Таита седна и запъна пети в скалата, за да може да противостои на опъна, който щеше да упражни прекараното през рамото му въже. Кимна към Нефер и видя наперена усмивка да озарява момчешкото лице, докато се прехвърляше през ръба. Принцът заслиза надолу, а старецът отпускаше въжето малко по малко.
Нефер стигна издутината и като вкопчи здраво ръце в скалата, започна да търси слепешком място, където да стъпи под нея. Напипа цепнатината и като пъхна стъпало в нея извъртя глезена, така че да не може да се измъкне. После се плъзна надолу. Хвърли последен поглед към Таита, направи опит да се усмихне, но постигна само болезнена гримаса и потъна под ръба. Преди да намери друг захват, кракът му се плъзна в цепнатината и той се заклати на въжето. Ако изпусне скалата, ще увисне безпомощно над бездната, а старецът надали ще намери сили да го измъкне сам.
Трескаво заопипва цепнатината и успя да се задържи. Бързо протегна другата ръка и закрепи и нея. Издатината беше преодоляна, но сърцето му искаше да изскочи от гърдите, а въздухът свистеше през устата му.
— Какво става? — чу гласа на Таита.
— Всичко е наред! — едва успя да отвърне. Погледна между краката си и видя как цепнатината се разширява над соколовото гнездо отдолу. Ръцете му се умориха и започнаха да треперят. Протегна надолу десния крак и го закрепи.
Таита се оказа прав: спускането беше по-трудно от изкачването. Когато измъкна дясната ръка, за да я премести по-надолу, видя, че кокълчетата са ожулени, а върху скалата остана малка кървава следа. Малко по малко стигна до мястото, където цепнатината се разширяваше. Тук отново трябваше да прехвърли крак над ръба и да търси слепешком опора.
Когато вчера обсъждаха с Таита спускането, седнали един до друг на отсрещната скала, всичко изглеждаше толкова просто, но сега и двата му крака се размахваха във въздуха, а бездната сякаш го засмукваше като някаква гигантска уста. Момчето застена притиснато към скалата. Обхвана го страх. Последните остатъци кураж бяха ответи от топлите пориви на вятъра, който напираше върху него и заплашваше да го откъсне от скалата. Хвърли поглед надолу и потта по бузите му се смеси със сълзи. Пропастта го мамеше, дърпаше го надолу, впила ноктите на страха в стомаха му.
— Движи се! — Гласът на Таита долетя отгоре, слаб, но изпълнен с напрежение. — Не спирай!
Мобилизирал всички сили, Нефер се приготви за нов опит. Заопипва с боси пръсти и едното стъпало намери издатина, която май щеше да го издържи. Отпусна се на болящи от напрежение, треперещи ръце. Кракът му внезапно се плъзна от ръбчето, ръцете му бяха твърде уморени, за да помогнат и той падна с писък.
Падането продължи колкото дължината на ръцете му, а после въжето рязко се впи в гърдите му, като изкара въздуха от дробовете му. Залюля се в пространството, задържан единствено от въжето и старецът на другия му край.
— Нефер, чуваш ли ме? — Гласът на Таита беше дрезгав от усилието да го задържи. Момчето изскимтя като пале. — Трябва да се хванеш. Не можеш да висиш там. — Гласът на мага го успокои. Пропъди сълзите с примигване и видя скалата само на една ръка от лицето си.
— Хвани се! — викна Таита и Нефер видя, че виси точно срещу процепа. Отворът беше достатъчно голям, за да го побере, стига да се добереше дотам. Протегна трепереща ръка и докосна ръба с върховете на пръстите. Започна да се обръща към отвора.
Усилието продължи цяла вечност, но накрая се вмъкна в процепа и опрял стъпала в едната стена, здраво натисна гръб в другата. Остана така, за да си поеме дъх.
Усетил олекването на въжето, Таита започна да го окуражава с възгласи:
— Бак-хер, Нефер, Бак-хер! Къде си?
— В процепа над гнездото.
— Какво виждаш? — Таита искаше да насочи вниманието му върху други неща, за да го отклони от зейналата пропаст.
Нефер обърса потта от челото с опакото на ръката и отговори:
— Виждам края на гнездото.
— На какво разстояние?
— Близо.
— Можеш ли го стигна?
— Ще опитам. — Нефер започна да се спуска по разлома към дъното му. Отдолу стърчаха сухи пръчки. Като приближи още, той можа да види по-голямата част от гнездото.