— Мястото, където падна кобрата е съвсем близо. — Посочи началото на сипея под скалата. — Да потърсим тялото. Може би, ако го открием, ще направиш някаква магия, за да победиш разрушителната й мощ.
— Само ще загубим скъпоценно време. Няма да намерим никакво тяло. — Таита се метна върху кобилата. — Качвай се, Нефер. Кобрата отдавна се е върнала в царството на сенките, откъдето и дойде.
Нефер потръпна от суеверен страх и възседна жребеца.
Никой не проговори, преди да се спуснат в полите на планината от източната страна. Нефер знаеше, че когато е в такова настроение, няма никакъв смисъл да заговаря стария маг, но въпреки това се изравни с кобилата и отбеляза с почтителен глас:
— Таита, това не е пътят към Гебел Нагара.
— Не отиваме там.
— Защо?
— Бедуините знаят, че сме били при извора. Те ще кажат на ония, които ни търсят — обясни Таита.
Нефер не разбра.
— Кой ни търси?
Старецът погледна момчето с такава жалост, че то замълча.
— Ще ти обясня, когато се отдалечим от тази проклета планина и попаднем на сигурно място.
Таита избягваше билото на хълмовете, където силуетите им щяха да се открояват на небесния фон и следваше клисури и долини. Отдалечаваха се непрекъснато от Нил и Египет, в посока към морето.
Когато слънцето заходи към заник, той спря кобилата и каза:
— Главният керванджийски път се намира отвъд онези хълмове. Трябва да ги прекосим, но може врагът да ни дебне точно там.
Оставиха конете спънати в едно дере, като им сипаха по малко зоб в торбите, за да не цвилят, а те се изкачиха внимателно до хребета, където намериха подходящ наблюдателен пункт. Керванджийският път се виждаше като на длан.
— Ще останем тук до мрак — каза Таита, — а после ще прекосим.
— Не разбирам какво правиш, Таита — каза момчето. — Защо се движим на изток? Защо не тръгнем към Тива, под закрилата на фараона, моя баща?
Таита въздъхна тихо и затвори очи. Как да му каже? Не може вечно да мълчи. Но нали е все пак дете, трябва да го пази.
Сякаш прочел мислите му, Нефер хвана ръката на стареца и каза тихо:
— Днес на планината доказах, че съм мъж. Отнеси се като към такъв.
— Вярно е — кимна Таита, — доказа го. — Преди да продължи, той погледна още един път утъпкания път и бързо сниши глава. — Идва някой! — предупреди старецът.
Нефер се просна на земята и двамата загледаха облака прах, който бързо приближаваше по пътя от запад. Долината вече тънеше в сумрак, а небосклонът пъстрееше с всички величествени оттенъци на залеза.
— Бързо се движат. Не са търговци. Бойни колесници са — каза Нефер. — Ето, вече се виждат. — Младежкият поглед улови очертанията на първата колесница, с впрегнатите пред нея коне и фигурата на колесаря над тях. — Не са хиксоси — продължи момчето, докато фигурите се очертаваха все по-ясно, — наши са. Десет колесници. Да, вижда се вимпелът на първата колесница. — Развятият на дълъг и гъвкав бамбуков прът вимпел, пърхаше високо над вдигания облак прах. — Отряд от фатийския гвардейски легион! Спасени сме, Таита!
Нефер скочи прав и размаха ръце над главата си.
— Насам! — викна той. — Насам! Тук съм! Аз съм принц Нефер!
Таита протегна костелива ръка и го смъкна силом на земята.
— Лягай долу, малък глупак! Това са децата на кобрата.
Погледна надолу и разбра, че водещият колесар е забелязал момчето, защото се отклони към тях и поведе конете в галоп.
— Бързо! Не бива да ни настигат.
Дръпна момчето от билото и хукна надолу по хълма. След първоначалното си объркване, Нефер бе увлечен от тревогата на Таита. Затича с всички сили, скачайки от камък на камък, но не можа да настигне стареца. Дългите тънки крака се носеха бързо, а отзад се вееше сребърната му грива. Магът стигна до конете пръв и се метна върху кобилата в движение.
— Защо бягаме от собствените си хора? — попита задъхан Нефер. — Какво става, Таита?
— Скачай на коня! Няма време за приказки. Трябва да се спасяваме.
Когато изскочиха в галоп от дерето на открито, Нефер погледна назад. Първата колесница прехвърляше билото на хълма, а колесарят крещеше нещо, но разстоянието и трополенето на колелата заглушиха думите му.
На идване минаха през едно пространство, цялото покрито с вулканични скали. То бе непроходимо за колесници. Насочиха се към него.