Наджа дори не се опита да скрие чувствата си. Щеше да се пръсне от възторг. Беззащитен беше, като в момент на оргазъм. Таита се възползва от това.
— После Озирис каза: „През целия ти чудотворен път, водач ще ти бъде магът Таита, защото той е адепт на мистериите. Следвай точно неговите напътствия и обещаното ще ти се въздаде!“
Следеше реакцията на Наджа. Дали не попрекалих, мислеше си магът, но регентът явно прие безпрекословно божествената инструкция.
— Нещо друго, Таита? Каза ли ми великият бог още нещо?
— На теб нищо, господарю, но заговори на мен. Думите му ме поразиха до глъбините на душата, защото много тежко бреме ми бе възложено. Ето точните слова, изписани с огън върху сърцето ми: „Таита, господар на мистериите, от тоя миг няма за теб друга любов, вярност и дълг. Едничка твоя мисъл, ще бъде как да му помогнеш да осъществи съдбата си. Няма за теб отдих, докато не видиш двойната корона на Горен и Долен Египет на главата му.“
— Няма друга вярност и любов — повтори тихо Наджа. Зловредните последици от опиатите сякаш си бяха отишли. Силите му се връщаха, а в жълтите очи просветна познатият хитър пламък. — А ти прие ли този тежък дълг, Таита? Кажи ми честно, мога ли вече да разчитам на теб или си отхвърлил поръката на великия баща?
— Как бих могъл да възразя на великия бог? — попита магът. Склони глава и допря чело до дъските на палубата. Хвана с две ръце босия крак на Наджа и го сложи върху главата си. — Приех задачата, която ми възложиха боговете. Ще ти служа предано, Велики! Със сърце, глава и душа. Принадлежа ти цял.
— А останалите ти задължения? Верността, която си обещал с клетва при раждането на фараон Сети и сега, при неговата коронация?
— Бог Озирис ме освободи от всякакви досегашни задължения, Велики. Никаква друга клетва, освен тая, която полагам сега, не ме обвързва.
Наджа го изправи на крака и впи поглед в очите му, за да открие и най-малка следа от хитрост и лукавство. Таита отвърна с предан поглед. Усети как съмнението, надеждата и подозренията се блъскат в главата на регента, като плъхове в торба, предназначени за храна на птиците в царската соколарна. Желанието е майка на делото, помисли магът. Ще си позволи да повярва, защото много му се ще да е вярно.
Видя как сянката на съмнението си отива от жълтите очи и Наджа го прегърна.
— Вярвам ти. Когато сложа двойната корона, наградата ти ще бъде отвъд най-смелите ти надежди, ще излезе от границите на въображението ти.
19
През следващите дни, Наджа държеше Таита близо до себе си и старецът се възползва от новото си положение на доверено лице, за да повлияе върху някои от несподелените намерения на регента. По негова поръка, Таита направи ново допитване до авгурите. Закла жертвен овен и разгледа вътрешностите му, пусна сокол от царската соколарна и проследи полета му. Тези проучвания му дадоха възможност да заключи, че боговете не гледат благосклонно на една скорошна сватба с принцесите. Нещо повече, следващото прииждане на Нил би се оказало пълен провал, ако церемонията го предшества. Такова бедствие дори Наджа не може да допусне. Самият живот на страната зависи от тези годишни наводнения. Опасността, надвиснала над главата на Нефер, както и терзанията на младите принцеси, бяха временно отложени.
Наджа направи опит да протестира, но след оная ужасна нощ в храма, той свикна да не се опъва много на даваните от Таита напътствия. Авторитетът на мага се укрепи още повече, след злокобните новини от северния фронт. По заповед на регента и против съветите на мага, египетските войски направиха отчаян опит да си върнат Абнуб. Битката завърши с пълен провал и загуба на триста бойни колесници и почти цял пехотен легион. И сега Апепи изглежда се готвеше да нанесе съкрушителен удар на отслабената и деморализирана египетска войска, след което да настъпи срещу Тива. Хич не беше време за сватби, което дори Наджа трябваше да признае.
Неспирен поток бежанци напускаха града в южна посока. Броят на търговските кервани от изток намаля драстично, тъй като всички изчакваха изхода от неминуемата хиксосийска офанзива. Всички стоки от първа необходимост започнаха да не достигат и цените рязко скочиха.
— Единственият начин да предотвратиш унищожителна военна загуба е да договориш примирие с Апепи — съветваше Таита.
Вече се готвеше да уточни, че едно примирие е нещо различно от капитулация, че само ще използват краткия отдих, за да възстановят силите си, но Наджа не му даде да продължи.