— И аз така мисля, Таита — съгласи се с готовност регентът. — Често съм се опитвал да убедя фараона Тамоз в мъдростта на такава политика, но той не искаше и да чуе.
— Трябва ни време — каза магът, а Наджа го накара с жест да замълчи.
— Разбира се, че си прав. — Регентът беше възхитен от тази неочаквана подкрепа. Опитвал се бе да убеди един по един членовете на съвета, да приемат мир с хиксосите, но никой от тях, нито дори Синка, не даде и дума да се издума. Дори Асмор рискува да си навлече гнева му, като заяви, че по-скоро сам ще се надене на сабята си, отколкото да склони глава пред Апепи. Откритието, че в такава неподходяща почва може да поникне чувство за чест и достойнство, беше отрезвяващо. Регентът разбра, че онова, което може да измъкне силом от съвета има своите граници.
Мирът с хиксосите беше крайъгълен камък в политическите представи на Наджа. Той виждаше Египет отново единен, под скиптъра на един фараон. Само човек със смесена кръв можеше да бъде такъв фараон и той беше убеден, без сянка на съмнение, че точно такава орис му е обещана от боговете чрез мистериите.
Наджа продължи с искрен тон:
— Трябваше по-рано да разбера, Таита, че си единственият човек, който няма да се остави да бъде заблуден от предразсъдъци. Всички други крещят „Никаква капитулация!“, „По-добре смърт, отколкото безчестие!“ — Поклати глава и продължи: — Ти и аз разбираме, че онова, което не може да се постигне със силата на оръжието, е може би достижимо чрез по-меки средства. След шестдесет години, прекарани в долината на Нил, хиксосите са по-скоро египтяни, отколкото азиатци. Те бяха прелъстени от нашите богове, нрави и жени. Дивашката им кръв бе облагородена с наша. Варварските им нрави отстъпиха пред нашите благородни обноски.
Този разгорещен отклик на плахото му предложение беше толкова неочакван, че Таита се смая. Тук се криеше нещо друго. За да спечели време и да го обмисли, както и да придобие известна представа за намеренията на регента, Таита промърмори:
— Това са мъдри слова. Как бихме могли да постигнем мир, господарю?
Наджа нямаше търпение да обясни:
— Известно ми е, че мнозина сред хиксосите споделят същите разбирания. Малко им трябва, за да се присъединят към нас. И тогава ще можем да спечелим мир и обединение на двете царства.
Завесата започна да се вдига. Таита си спомни изведнъж едно отдавнашно подозрение, което отхвърли навремето.
— Кои са тези симпатизанти сред хиксосите? — попита той. — Високопоставени ли са? Приближени на Апепи?
— Благородници са. Един е член на военния съвет на Апепи. — Наджа беше готов да се впусне в подробности, но се сдържа с явно усилие.
Това беше достатъчно за Таита. Оня отдавнашен слух за хиксосийска кръв в жилите на Наджа изглежда не е бил пустословен и ако е така, всичко останало си отива на мястото. Старецът за пореден път бе изненадан от измеренията на регентските амбиции.
— Дали ще е възможно да се срещнем и да разговаряме с тези хора? — попита предпазливо той.
— Да — отговори Наджа. — Можем да се свържем с тях за броени дни.
Значението на тази проста фраза беше огромно. Регентът на Египет разполагаше с тайни съюзници в редовете на традиционния противник. Какво още криеше този човек? Докъде стигаха пакостните му ръце? По гърба на стареца пробягаха ледени тръпки, а посребрената му коса настръхна.
Ето го значи, любимият приятел, застанал рамо до рамо с фараона, по време на последната му схватка. Този е едничкият очевидец на царската смърт. Това изпълнено с безгранична амбиция и зли намерения същество признава, че има близки и верни приятели сред хиксосийската аристокрация, а фараонът падна жертва на хиксосийска стрела. Докъде ли се простира заговорът?
Магът не позволи никоя от тези мисли да се отрази върху лицето му и кимна дълбокомислено. Наджа побърза да продължи:
— Сигурен съм, че можем да се споразумеем с хиксосите и да договорим съвместно регентство — аз и Апепи — заедно с общ държавен съвет. След това ще имаме нужда от твоето влияние, за да бъдат убедени нашите собствени съветници в целесъобразността на такова решение. Може би няма да е зле, ако извършиш още веднъж мистериите и оповестиш волята на боговете.
Наджа му предлагаше да се съгласи на измама. Дали не подозираше, че точно това е станало в храма на Озирис? Таита не го допуска, но все пак ще ликвидира подобно подозрение още в зародиш. Изразът на лицето му стана суров.