Поради изключително горещите дни и растящата луна, те извършват преходите в прохладата на нощта. А призори, както сега, спират за почивка. След като напои конете, Гил отиде при седналия върху голям камък с поглед насочен към Гебел Уадун старец и му подаде пълен с вода глинен съд. Таита пое дълга глътка от горчивата течност, която носят от Галала, без да смръщи лице. Това бе първата му глътка, откак спряха за кратка почивка преди полунощ.
Старият викач на духове е твърд като бедуин, мисли си Гил с възхищение и сяда на почтително разстояние, готов да изпълни всяка заръка на Таита.
— Къде точно е мястото, където падна фараонът? — пита най-накрая старият маг.
Гил заслонява очи срещу блясъка на изгряващото слънце и сочи надолу, където сухото корито се разлива в долината.
— Там долу, господарю, близо до хълмистата верига.
По този въпрос Таита разпита за пръв път Гил пред съвета, където копиеносецът даваше показания, свързани с обстоятелствата около смъртта на Тамоз. Съветниците изслушаха всички, които разполагаха с някаква информация по случая. Таита си спомни, че казаното от копиеносеца тогава бе свързано и убедително. Не бе допуснал да си глътне езика, при вида на помпозното събрание, нито от гръмките имена на някои от присъстващите и разказа случилото се с прости и откровени думи, както подобава на един честен войник. Когато му показаха стрелата, той разпозна в нея оръжието, отнело живота на фараона. Беше пречупена на две. Благородният Наджа опитал да облекчи страданията на фараона.
Тогава се срещнаха за пръв път. След като тръгнаха от Тива, размениха един-два пъти по няколко думи, но едва сега разполагаха с повече време.
— Има ли сред мъжете тук и други, които бяха с вас тогава? — попита Таита.
— Единствено Самос, но той чакаше долу в уади при конете, когато ни нападнаха — отвърна Гил.
— Искам да ме заведеш на самото място на битката — нареди старецът.
— Не беше битка, а засада — отбеляза копиеносецът, като сви рамене. Няма много за разглеждане. Голо място. Но да бъде, както великият маг нареди!
Войните се спуснаха в единична колона по стръмния скат на уади. Тук не бе валяло поне сто години и дори пустинният вятър не бе успял да заличи следите от колесниците на фараона, които и сега се открояваха ясно. Щом се спуснаха на дъното, Таита пое по дълбоките улеи.
Отваряха си очите на четири за евентуална засада, като непрекъснато оглеждаха двата бряга на уади, но в трептящата мараня над скалите нямаше и помен от враг.
— Ето я наблюдателницата — каза Гил и посочи напред, където Таита съзря ъгловат силует, килнат пиянски на една страна, на синия небесен фон.
Отминаха поредния завой и дори от двеста стъпки разстояние, старецът забеляза множеството следи на мястото, където колесниците бяха спрели и обърнали, където десетки стъпала бяха тупнали от конски гръб в мекия пясък. Таита даде знак да забавят ход и малката колона продължи ходом.
— Тук фараонът слезе от коня и тръгнахме с Благородния Наджа да търсим лагера на Апепи. — Гил посочи встрани от пътя.
Таита спря колесницата и останалите сториха същото.
— Чакайте ме тук! — нареди той на следващата колесница, след което се обърна към Гил:
— Ти ела с мен. Ще ми покажеш мястото.
Гил тръгна напред по стръмната пътека. Отначало вървеше бавно, за да не затруднява стареца, но скоро разбра, че той го следва по петите и тръгна по-бързо. Колкото по-високо се изкачваха, толкова по-стръмен и неравен ставаше пътя. Дори Гил се задъха докато стигнат пръснатите в безредие канари по средата на склона, които почти препречваха пътеката.
— Аз дойдох дотук — поясни младежът.
— А къде падна фараонът? — Таита огледа стръмния и гол скат. — Къде бяха скрити хиксосите и откъде долетя стрелата?
— Не мога да ти кажа, господарю. — На мен и останалите беше заповядано да чакаме тук, а Благородният Наджа мина отвъд онези канари.
— А къде беше фараонът? С Наджа ли тръгна?
— Не. Отначало остана при нас. Благородният Наджа чу нещо отпред и отиде да разузнае зад скалите, така че го изгубихме от поглед.
— Нещо не ми е ясно. Кога ви нападнаха?
— Ние чакахме тук. Видях, че фараонът започва да губи търпение. След малко Благородният Наджа свирна отгоре, фараонът скочи, викна „Хайде момчета!“ и тръгна напред.