Пристигнаха в късната лятна привечер, двадесет забързани конника, водени от Гил, яхнал чужд жребец. Минаха сред пръснатите камъчета и се изкачиха до входа на храма, където слязоха от конете, с подрънкване на оръжие. Водеше ги едър широкоплещ мъжага, с дебели нависнали вежди и месест гърбав нос. Гъсти черни мустаци се спускаха към гърдите му, а в брадата бяха вплетени разноцветни панделки.
— Ти си чародеят. Да? — попита той със силен акцент.
Таита не сметна за уместно да ги информира, че говори езика им не по-зле от тях, затова отвърна скромно на египетски, без да признава или отрича свръхестествените си способности:
— Казвам се Таита, слуга на великия бог Хор. Нека той ви благослови! Виждам, че си могъщ човек, но не знам името ти.
— Казвам се Трок, Върховен вожд на племето на Леопарда и командващ северните войски в армията на цар Апепи. Носиш ли ми талисман, чародей?
Таита отвори длан и показа парче син глазиран порцелан — горната част от малка оброчна статуетка на бог Севт. Трок му хвърли бегъл поглед, извади друго парче и внимателно го наложи към първото. Двете парчета съвпаднаха идеално и мъжът доволно изсумтя.
— Ела с мен, чародей!
Трок излиза в сгъстяващия се мрак, а Таита го следва по петите. Мълчаливо изкачват хълма и клякат един срещу друг, на звездната светлина. Трок държи канията на сабята между коленете си, а ръката му е върху ефеса на кривото тежко острие. По-скоро по навик, отколкото от недоверие, мисли си Таита. Все пак, вождът не е човек, който може да бъде пренебрегнат.
— Носиш новини от юга — казва Трок като констатация, а не въпрос.
— Чул ли си за смъртта на фараон Тамоз, Благородни? — Знаем за смъртта на тиванския претендент от военнопленници, взети при падането на Абнуб. — Трок внимава да не изпусне дума, с която да признае властта на египетския фараон, за всички хиксоси Апепи е единствен владетел и в двете царства.
— Научихме също, че някакво дете претендира на свой ред за трона на Горен Египет.
— Фараон Нефер Сети е само четиринадесетгодишен — потвърждава Таита, като също внимава да не пропусне да спомене титлата на владетеля. — Остават му още няколко години до пълнолетие. През това време и от негово име ще управлява регентът Наджа.
Трок се навежда напред, с внезапно пламнал интерес. Таита се усмихва вътрешно. Разузнаването на хиксосите наистина нищо не струва, щом дори това не знаят за нещата в Горен Египет. После си спомня за кампанията срещу хиксосийската шпионска мрежа, която проведоха двамата с фараона в Тива, малко преди неговата смърт. Проследиха и заловиха петдесетина. Избиха ги до крак, след разпити с мъчения. Таита изпита задоволство при мисълта, че действията им са били толкова ефикасни.
— Значи, идваш от името на регента на юга. — Таита долови лека нотка самодоволство, когато Трок попита: — Какви новини носиш от Наджа?
— Благородният Наджа желае да занеса предложенията му лично на Апепи — извъртя нещата магът. Не му се щеше да дава на Трок повече информация, отколкото беше безусловно необходимо.
Трок видимо се засегна.
— Наджа ми е братовчед — заяви хладно той. — Волята му е да чуя всяка дума от неговото послание. — Таита владееше чувствата си до такава степен, че с нищо не показа изненада от грубата недискретност, проявена от хиксосиеца. Подозренията му за произхода на регента се потвърждаваха, но гласът на мага остана равен и спокоен:
— Да, Благородни, известно ми е. Все пак, онова, което трябва да съобщя на Апепи е от такова…
— Подценяваш ме, чародей! Аз се радвам на пълното доверие на вашия регент. — Гласът на Трок преграква от силно раздразнение. — Много добре ми е известно, че идваш с поръка да предложиш на Апепи примирие и преговори за на траен мир.
— Нищо повече не мога да ти съобщя, Благородни. — Този Трок може да е добър войн, но не е никакъв конспиратор, мисли си Таита, но в гласа и държанието му няма ни най-малка промяна, когато казва:
— Мога да предам съобщението единствено и лично на Главния Овчар Апепи. — Така наричаха хиксосийския управник в Горен Египет. — Можеш ли да ме заведеш при него?