— Както искаш, чародей. Дръж си устата затворена, щом така предпочиташ, макар да няма никакъв смисъл. — Трок се изправи разгневен. — Цар Апепи е в Бубасти. Тръгваме веднага!
Двамата се спуснаха по хълма в хладно мълчание. Таита извика Гил и началника на ескорта.
— Свършихте добре работата си — каза им той, — а сега трябва да се върнете в Тива, колкото е възможно по-незабелязано.
— Ти ще дойдеш ли с нас? — попита Гил разтревожен. Явно се безпокоеше за съдбата на стареца.
— Не. Аз оставам. Съобщи на регента, че съм отишъл на среща с Апепи.
Впрегнаха конете в колесниците под мъждивата светлина на маслените лампи и скоро колоната беше готова за път. Гил донесе от колесницата кожените дисаги на Таита и му ги подаде. След това го приветства с дълбоко уважение.
— Беше голяма чест да пътувам с теб, Благородни. Когато бях дете, баща ми разказваше много твои приключения. Служил е при теб в похода срещу Асиут. Командвал е левия фланг.
— Как се казва? — попита Таита.
— Ласро, Благородни.
— Да. — Таита кимна. — Помня го добре. Загуби лявото си око в тази битка.
Гил го изгледа с почуда и страхопочитание.
— Това е станало преди четиридесет години, а ти го помниш.
— Преди тридесет и седем — поправи го магът. — Остани със здраве, Гил. Снощи ти правих хороскоп. Животът ти ще бъде дълъг и пълен с почести.
Копиеносецът хвана юздите и тръгна в нощта, неспособен да продума от гордост и благодарност.
Отрядът на Трок също беше готов за път. Дадоха на Таита коня, с който Гил се бе върнал до храма. Старецът прехвърли дисагите през врата му и се метна зад тях. Хиксосите не страдаха от египетските скрупули, относно яхането на кон. Те бързо възседнаха и поеха на запад, точно в обратна на поетата от колоната колесници посока.
Таита язди в средата на групата тежковъоръжени хиксоси. Трок е начело, но не кани Таита при себе си. След отказа да получи направо съобщението, той се държи хладно и резервирано. Таита е доволен от това пренебрежение, защото има твърде много материал за размисъл. Смесената кръв на регента, която беше така ясно доказана, разкрива куп интересни възможности.
Отрядът напредва в нощта, поел на запад към реката и главната военна база на врага, разположена при Бубасти. Макар да е нощ, пътят се оживява все повече и повече. Започват да настигат кервани коли и каруци, тежко натоварени с военно снаряжение и припаси, тръгнали в тяхната посока. Обратно към Аварис се движат други кервани от празни коли и каруци, оставили товара си в базата.
Когато приближиха реката, Таита забеляза лагерните огньове на хиксосийски войски, разположени край Бубасти. Те образуваха цял килим от блещукащи светлини, проснат на много мили в двете посоки покрай реката, огромно струпване на хора и животни, невидими в мрака.
Нищо на тоя свят не може да се сравни с миризмата на един военен лагер. Тя става все по-силна с приближаването им, докато накрая завладява всичко. Това е смес от много миризми: конска пот, фъшкии и огън запален от тях, кожа и плесенясало зърно. Над всичко това се откроява вонята от некъпани мъжки тела, забрали рани, кухня и ферментация на бира, незаровени отпадъци, амонячна смрад от отходни ями и купчини прясна тор и още по-неприятната воня от разложени непогребани трупове.
В целия букет миризми, Таита долавя един отвратителен оттенък. Той е почти уверен в причината за него, но едва когато един от страдалците залита пиянски пред коня му и той е принуден рязко да спре, пред очите му лъсват розови петна върху бледа кожа и магът е вече сигурен. Сега разбира защо Апепи не бърза да се възползва от победата при Абнуб и още не изпраща колесниците си към Тива, където разбитата египетска войска разчита на милостта му. Таита се изравнява с Трок и пита:
— Кога дойде чумата при вас, Велики?
Трок спира така рязко, че конят заиграва под него.
— Кой ти каза, чародей? И тази проклета болест ли е в твоя власт? Ти ли ни навлече тая епидемия? — Хиксосът се отдалечава вбесен, без да дочака възражението. Магът го следва на дискретно разстояние, а погледът му не пропуска и най-дребната подробност от ставащото наоколо.
Вече се разсъмва и едно слабо, мътно слънце плахо наднича през дебел слой мъгла и пушек, завил лагера и скрил утринното небе от човешки поглед. Всичко това придава на гледката неестествен, неземен вид, като сцена от подземния свят. Хора и животни изглеждат като демони в тая призрачна светлина, а наносната кал под копитата на конете е черна и лепкава.