Возилото на Наджа затрещява нагоре по склона. Щом стига фараона, той спира и скача на земята.
— Какво става? — пита Тамоз.
— Божествена благодат! — отвръща Наджа, неспособен да овладее вълнението в гласа си. — Поднасят ни Апепи на тепсия.
— Как така?
— Съгледвачите ме заведоха до лагера на вражия цар, който не е далеч оттук. Палатките му са разположени отвъд първата верига хълмове. — Посочва назад със сабята си.
— Сигурен ли си, че е Апепи? — Тамоз едва сдържа собственото си вълнение.
— Видях го съвсем ясно в светлината на лагерния огън. Всяка подробност от лицето му. Големият гърбав нос и оплетената в сребро брада. Такава фигура не може да се сбърка. Извисява се над всички околни и носи корона с глава на лешояд.
— С какви сили разполага? — пита фараонът.
— С обичайната си фукльовщина, води по-малко от петдесет души охрана. Преброих ги, а половината спят. Копията им са на пирамида. Нищо не подозира и огньовете му горят ярко. Една светкавична атака от тъмното и е в ръцете ни.
— Заведи ме при Апепи! — заповядва Фараонът и скача в колесницата.
Наджа ги повежда. Пясъкът по дъното на уади приглушава шума от колелата и те стигат последния завой в неестествена тишина. Наджа вдига юмрук — знак да спрат, фараонът се изравнява с него и навежда тяло над щита на колесницата.
— Къде е лагерът на Апепи?
— Зад хълма. Оставих съгледвачи да го наблюдават. — Наджа посочва наблюдателницата на билото. — Там има скрит оазис — сладководен извор и финикови палми.
Палатките му са между дърветата.
— Ще вземем малък отряд, за да проучим лагера. Едва след това ще планираме нападението.
Наджа очаква такава заповед и с отривист глас вика петима войника. Всички те са свързани с него чрез кръвна клетва. Предани от все сърце.
— Омотайте ножниците! — нарежа й Наджа. — Не искам никакъв шум. — После тръгва нагоре по пътеката с лък в ръка. Фараонът върви след него. Изкачват се бързо, докато Наджа забелязва дървото с кръстати клони на фона на утринното небе. Той спира рязко и вдига дясна ръка за внимание. Ослушва се.
— Какво има? — прошепва фараонът зад гърба му.
— Стори ми се, че чух гласове откъм върха — отвръща Наджа. — Сякаш говореха хиксосийски. Изчакай тук, Велики, докато проверя дали пътят е чист! Фараонът и петимата войника приклякват край пътеката, а Наджа се запрокрадва напред. Заобикаля една голяма канара и неясните очертания на фигурата му се загубват. Времето тече бавно и фараонът започва да се безпокои. Зората настъпва. Хиксосийският владетел скоро ще разтури бивака и ще продължи необезпокояван по пътя си. Разнася се тихо изсвирване — сполучлива имитация на утринна славеева песен — и той скача.
Фараонът вдига легендарната синя сабя.
— Пътят е чист — казва той. — Следвайте ме!
Тръгват нагоре и фараонът стига до високата скала, зад която изчезна Наджа. Заобикаля я и рязко спира. Благородният Наджа стои прав на двадесет стъпки от него. Сами са — скалата ги скрива от погледа на останалите. Лъкът на пълководеца е опънат и стрелата сочи право в обнажените гърди на владетеля. Преди да помръдне, в съзнанието на фараона блясва като светкавица страшната истина: гнусното и отвратително предателство, което ясновидецът Таита бе надушил във въздуха.
Светлината е достатъчно силна, за да различи всяка подробност от фигурата на врага, когото бе обичал като близък приятел. Тетивата се изпъната плътно до устните на Наджа, изкривени в ужасяваща усмивка, а очите с меден цвят гледат с жестокостта на тръгнал за плячка леопард.
Перата на стрелата са оцветени в пурпур, жълто и зелено, а острието, по хиксосийски обичай, направено от остър като бръснач кремък, предназначено да пробива бронзови шлемове и кираси.6
— Живей вечно! — Наджа не произнася думите гласно, а само с устни, като някакво проклятие. В същия миг пуска стрелата. Тя свисти към фараона. Полетът изглежда бавен, като на някакво отровно насекомо. Перата въртят ствола и тя прави пълен оборот, докато прелети двадесетте стъпки. Макар зрението на фараона, както и останалите му сетива, да са изострени до крайност, поради смъртната опасност, в която е попаднал, той се движи кошмарно бавно, в сравнение със смъртоносното острие, твърде бавно, за да го избегне. Стрелата го намира в горната част на гърдите, там, където владетелското сърце бие в клетката си от ребра. Чува се звук като при хвърляне на камък в дълбоката тиня край Нил и стрелата потъва до половина в гръдния кош. Силата на удара завърта тялото на фараона и го блъска в червената скала отзад. За миг той се задържа на нея със сгърчени пръсти. Кремъчното острие го пронизва цял. Окървавеният му връх наднича през мускулите, отдясно на гръбнака.