Синята сабя пада от ръката, а към отворената уста се надига слаб вик, удавен в собствената му светла кръв, нахлула от белия дроб. Фараонът започва да се свлича надолу, краката му се сгъват, пръстите на ръцете оставят плитки драскотини по червената повърхност на скалата.
Наджа се хвърля напред и крещи:
— Засада! Пази се! — Стига до фараона и го прихваща през гърдите, под щръкналата стрела.
Прегърнал умиращия цар, той реве отново:
— Стража! При мен! — Двама едри войника тутакси изникват иззад скалата, в отговор на призива. Те мигом забелязват, че фараонът е смъртно ударен от стрела с ярки пера накрая.
— Хиксоси! — крещи единият, а двамата заедно грабват господаря си от ръцете на пълководеца и го скриват зад сигурния гръб на скалата.
— Занесете фараона в колесницата, а аз ще задържа врага! — заповядва Наджа и вади нова стрела от колчана. После се обръща и я пуска нагоре към пустата кула. Отправя предизвикателство с висок глас, а после си отговаря сам по-тихо, на хиксосийски.
Наджа вдига синята сабя от мястото, където я изпусна фараона и настига със скокове групата войници, които смъкват Тамоз към колесниците в дъното на уади.
— Беше капан — казва Наджа с напрегнат глас. — Билото на хълма гъмжи от врагове. Трябва да отнесем фараона в безопасност. — От начина, по който главата му се люшка безсилно на раменете, Наджа разбира, че всякаква помощ вече е излишна и в гърдите му напира триумф. Синята бойна корона се кривва на владетелската глава и тупва на пътеката. Наджа я вдига и с мъка овладява инстинктивното желание да я сложи на собствената си глава.
— Търпение, още не е време, — смъмря се той наум, — но Египет е вече мой с всичките си корони, великолепие и слава. Аз станах самият Египет. Станах част от божественото начало.
Притиска внимателно короната под мишница и вика високо:
— Бързо! Врагът е по петите ни! Бързо! Фараонът не бива да попадне в ръцете им.
Войниците долу чуват дивите крясъци в сумрака на зората и военният хирург чака край колесницата на владетеля. Обучен е от Таита и макар да няма неговите магически способности, той е добър лекар и може би ще се справи дори с такава страшна рана. Но Благородният Наджа не може да допусне жертвата му да се върне от отвъдното. Той отпъжда хирурга с отривист жест.
— Врагът е по петите ни! Няма време за твоите шарлатании! Трябва да го закараме в безопасност при своите, преди да ни настигнат.
Наджа поема внимателно тялото на фараона от ръцете на войниците и го полага в собствената му колесница. Отчупва стърчащия край на стрелата и я вдига високо, за да я видят всички.
— Тази стрела порази нашия фараон. Наш бог и наш цар. Нека Сет прокълне мръсната хиксосийска свиня, която я изпрати и дано гори във вечен огън хиляда години!
Войниците ръмжат войнствено. Наджа внимателно завива парчето в ленена кърпа и го прибира в едно сандъче. По-късно ще покаже това веществено доказателство, когато излага пред съвета обстоятелствата около смъртта на фараона.
— Някой да дойде да крепи фараона! — заповядва Наджа. — И много да се внимава!
Идва собственият копиеносец на фараона, а пълководецът разкопчава пояса с ножницата от кръста на владетеля, прибира синята сабя и я слага в собствената си колесница.
Копиеносецът скача в колесницата и прихваща главата на фараона. Когато колесницата потегля, от ъгълчетата на устата му блика светла кръв. Описват полукръг и се понасят назад по дъното на уади, а останалите се мъчат да ги догонят. Макар и придържано от яките ръце на копиеносеца, отпуснатото тяло на фараона се друса здраво.
Като се обръща напред, за да не видят лицето му, Наджа се смее тихичко. Звукът от този смях потъва в тропота на колесницата, подскачаща през камъни, които той не си прави труд да избегне. Оставят уади и поемат по склона към дюните и горчивите езера.
Утрото е доста напреднало, а ослепително белият диск на слънцето се е вдигнал до средата на небосклона, когато най-после Наджа разрешава на колоната да спре и на хирурга да прегледа ранения. Не се искат особени знания, за да се види веднага, че душата на фараона отдавна е напуснала тялото, за да поеме по дългия път към подземното царство.