— Фараонът е мъртъв — тихо казва лекарят, като се изправя с окървавени до китките ръце. Ужасяващ вик на мъка се надига в челото на колоната, за да стигне до самия й край. Наджа ги оставя да изплачат болката, а после праща да извикат командирите.
— Държавата остана без глава — съобщава им той. — Египет се намира в смъртна опасност. Десет от най-бързите колесници да откарат тялото на фараона в Тива. Аз ще отида с тях, защото е възможно съветът да реши да ми възложи задълженията на регент на принц Нефер.
Хвърля първите семена и от изписаната по лицата почит разбира, че покълват почти веднага. Продължава със суров, делови глас, който подхожда на трагичните обстоятелства, стоварили се така неочаквано:
— Нека хирургът повие тялото, преди да потеглим към погребалния храм в столицата. Междувременно трябва да намерим принц Нефер. Трябва да му съобщим за смъртта на баща му и собственото му възцаряване. В момента това е най-важната държавна задача, която трябва да изпълня като регент. — Титлата му прилегна без усилие и никой не зададе въпрос, нито погледна накриво. Извади папирусов свитък, карта на района от Тива до Мемфис и го разстла върху щита на колесницата. Надвеси се над картата.
— Трябва да разделите силите си на две и да претърсите целия район. Мисля, че фараонът го изпрати в пустинята с евнуха, за да извършат ритуалите на възмъжаването, затова трябва да насочим усилията си към този район — от Галала, където се разделихме на юг и на изток. — С опитното око на армейски пълководец, Наджа проучва картата и разпределя хората за издирването на принца.
6
Колоната, начело с Благородния Наджа се върна при Галала. Във втората колесница караха полубалсамираното тяло на фараона. На брега на горчивото езеро Уайфра хирургът направи традиционните разрези от лявата страна на тялото. През тях извади вътрешностите. Съдържанието на стомаха и червата измиха в солените води на езерото. След това наредиха всички вътрешности във винена делва, обилно осолени с кристали, добити чрез изпаряване на езерна вода. Кухината на царското тяло напълниха със същите кристали, а самото тяло увиха плътно в ленено платно, накиснато в гъст солен разтвор. Щом стигнат Тива, ще предадат тялото в личния погребален храм на фараона, където жреци и балсамьори ще започнат седемдесет дневния ритуал по подготовка за погребението. Наджа скъпи всяка минута, прекарана в престой, защото бърза да стигне Тива, преди новината за смъртта на царя да го изпревари. Все пак, наложи се при развалините на Галала да загуби още скъпоценно време за инструктаж на командирите, които щяха да издирват принца.
— Претърсете всички пътища на изток. Евнухът е стара лисица и сигурно е замел следите, но трябва да го откриете! — заповяда Наджа. — Оазисите Сатам и Лакара са населени. Разпитайте хората! Използвайте бич и нажежен метал, за да сте сигурни, че нищо не крият! Претърсете скритите местности в пустинята! Намерете принца и евнуха! Не го ли сторите, ще изпитате гнева ми!
Когато най-накрая водните мехове бяха пълни, а командирите готови да поведат хората си през пустинята, той им даде последната заповед и по гласа и свирепия блясък на жълтите очи, командирите разбраха, че наказанието за нейното неизпълнение е само едно — смърт.
— Когато намерите принц Нефер, водите го право при мен! Да не попада в ничии други ръце!
В отряда имаше нубийски следотърсачи — чернокожи роби от южните земи, изключително изкусни при проследяване на хора или животни. Те затичаха пред колесниците и Благородният Наджа загуби още няколко ценни минути да ги гледа как се пръсват ветрилообразно през пустошта. Ликуването му беше вгорчено от безпокойство. Знаеше, че старият евнух Таита е адепт, господар на необикновени и чудотворни сили. Ако има кой да го спре в този момент, това е само той. Добре е сам да намери евнуха и малкия пикльо, вместо да праща подчинените си срещу лукавствата на чародея, но съдбата го зове в Тива и няма никакво време за губене.
Изтича към колесницата си и грабна юздите.
— Напред, към Тива! — заповяда той, като насочи юмрук пред себе си.
Изцедиха всички сили от конете и когато се спуснаха по източния склон към широката алувиална7 долина на реката, по често надигащите се хълбоци на животните имаше засъхнала пяна, а кървясалите им очи гледаха диво.